Дръпна завесите и се озова пред впечатляващо изобилие от мускули по рамене и мишци. Червенокосият мидкемиец, главният подстрекател на вълнението на търга, беше стиснал надзирателя за халата и го беше вдигнал във въздуха така, че краката му ритаха над земята. Щом надзирателят видя господарката си, очите му се изцъклиха и устните му замълвиха молитва към Келеша, богинята на милостта.
Варваринът също погледна дребничката господарка, застанала на прага. Очите му бяха сини и твърди като метала за мечове, който изобилстваше на мидкемийската страна на разлома.
При този открито предизвикателен поглед гневът на Мара се усили, но тя го овладя и каза сдържано:
— Ако цениш живота си, робе, пусни го.
Червенокосият усети властността в тъмните й очи. Премисли за миг заповедта й, след което по лицето му се плъзна лукава усмивка, той отвори юмрука си и надзирателят тупна по задник насред любимата цветна леха на Мара.
Широката усмивка на роба разпали гнева й още повече.
— Липсва ти и най-малкият намек за смирение, робе, а това е опасно. За теб.
Червенокосият спря да се усмихва, но очите му останаха впити в нея с интерес, свързан по-скоро с тънкия й халат, отколкото с респект към думите й.
Мара не беше прекалено ядосана, за да не забележи. Това, че откровено преценяващият поглед на варварина я накара да се почувства съблечена, подсили гнева й. Можеше да заповяда незабавно да убият червенокосия за назидание на другите, само че изразеният по-рано от Аракаси интерес към варварите я спря. Никой от мидкемийците не се държеше подобаващо и освен ако не научеше причината за това, единственият начин да реши проблема бе да избие придобитата си наскоро собственост. Все пак нужен беше нагледен урок. Обърна се към двамата дотичали заради суматохата стражи и каза:
— Махнете този роб от очите ми и го набийте. Гледайте да не умре, но да съжали, че не може. Ако се съпротивлява, тогава го убийте.
Те моментално извадиха мечовете си и отведоха другоземеца. Предстоящият неизбежен бой като че ли изобщо не се отрази на самоувереността му. Липсата на страх у варварина от предстоящото изтезание само още повече подразни Мара, защото беше единственото у този мъж, което го правеше подобен на цуранин и заслужаващ възхищение. Изведнъж се стъписа. „Мъж?“ Какво й ставаше? Та той беше роб!
Джикан реши да се появи точно в този момент. Вежливото му почукване на рамката на вратата я стресна и прекъсна размишленията й.
Мара се обърна рязко и извика ядосано:
— Какво?
Хадонрата подскочи уплашено и това я накара да се почувства глупаво. Махна на надзирателя си да излезе от цветната леха и се върна при възглавничките си. Аяки още си спеше спокойно.
Джикан пристъпи в стаята и каза плахо:
— Господарке?
Мара го прикани с жест да влезе и попита:
— Защо Елзеки спореше с тези роби?
Надзирателят застана на външната врата, изчервен заради неодобрението на господарката. Самият той не беше много по-добър от роб — обикновен слуга, комуто бяха възложили да наставлява работниците из имението. А дадената му власт можеше да бъде отнета всеки момент. Просна се върху излъскания с восък дървен под и заговори разгорещено в своя защита:
— Господарке, тези варвари нямат никакво чувство за ред. Те са без уал. — Използва древната цуранска дума, означаваща „център на съществуване“ — душата, определяща мястото на човек във вселената. — Недоволстват, възразяват, подиграват се… — И довърши с гневен изблик: — Червенокосият е най-лошият. Държи се все едно е благородник.
Очите на Мара се разшириха.
— Благородник?
Елзеки се надигна и погледна умолително хадонрата. Джикан се беше намръщил от лошия избор на думи. След като разбра, че не може да очаква подкрепа от него, Елзеки отново се просна на пода.
— Моля те, господарке! Не исках да те оскърбя!
Мара махна пренебрежително с ръка.
— Знам. Обясни какво имаше предвид?
Елзеки вдигна боязливо очи и видя, че гневът на господарката му се е сменил с интерес.
— Другите варвари се отнасят с уважение към него, господарке. Може би този червенокос е бил офицер, твърде страхлив, за да сложи край на живота си. Може да е излъгал. Тези варвари смесват истината и лъжата без разлика, както ми се струва понякога. Порядките им са странни. Объркват ме.
Мара се намръщи. Ако червенокосият беше страхливец или го плашеше болката, нямаше да покаже такова невъзмутимо самообладание пред очаквания бой от стражите.
— За какво спорехте двамата? — попита настойчиво Джикан.
Елзеки сгърби рамене, сякаш да опише събитията, довели до срамното му унижение, означаваше да ги преживее отново.
— За много неща, почитаеми хадонра. Варваринът говори с такъв дивашки акцент, че е трудно да го разбереш. — През паравана до ушите на Мара стигна далечно изтупване, последвано от болезнено пъшкане. Стражите явно изпълняваха усърдно заповедта й. Надзирателят видимо се потеше: знаеше, че и неговата кожа може да пострада, под бича заради непокорството на варварите.
