— Може би прибързах. — И след като слугата събра кърпите и излезе, добави: — След като проучих случая, изглежда, че заповядах да те набият несправедливо.
Червенокосият се изненада, но успя да го прикрие добре. Седна предпазливо. Белегът, останал на бузата му от надзирателя на робския пазар, не загрозяваше външността му. По-скоро придаваше контраст на чаровното му лице, а гъстата му брада беше новост, невиждана у свободните цурани, които по традиция се бръснеха гладко.
— Робе — каза властно Мара. — Искам да науча повече за земята, от която идваш.
— Имам си име — заяви червенокосият с гърлен глас, настръхнал от враждебност. — Аз съм Кевин, от град Зюн.
Мара отвърна раздразнено:
— Може да си бил смятан за човешко същество някога, на твоя свят, но сега си роб. Робът не притежава никаква чест, нито има дух в очите на боговете. Би трябвало вече да си научил това, Кевин от Зюн. — Изрече името със сарказъм. — Сам си избрал участта си, избрал си да загубиш чест. Иначе трябваше да си умрял, преди врагът ти да те вземе в плен. — Замълча, понеже й хрумна друга мисъл. — Или си бил васал на друг, по-могъщ дом, чийто господар не ти е разрешил да отнемеш живота си?
Кевин я погледна объркано.
— Какво? Не разбирам какво имаш предвид.
Мара повтори въпроса си така, че и дете да може да го разбере.
— Твоят дом заклел ли се е във васална вярност на друг?
Кевин изправи гръб, потръпна от болка и почеса мократа си брада.
— Зюн е дал клетва за вярност на краля в Риланон, разбира се.
Господарката кимна, сякаш това обясняваше всичко.
— Значи този крал ти е забранил да се пронижеш с меча си. Така ли?
Напълно объркан, Кевин поклати глава.
— Да се пронижа с меча си? Защо? Може да съм трети син на дребен благо… ъъ, дом, но защо кралят ще ми забранява нещо толкова глупаво?
Този път Мара примигна изненадана.
— Вашите хора нямат ли чест? Щом изборът е бил твой, защо си позволил да бъдеш взет в плен и в робство?
Кевин изгледа мъничката жена, оказала се по нещастно стечение на обстоятелствата негова господарка, и отвърна:
— Повярвай ми, лейди. Нямах избор, иначе нямаше да се радвам на твоето… гостоприемство сега. Ако имах избор, щях да съм си у дома със семейството ми.
Мара поклати леко глава. Не този отговор търсеше.
— Ще те запитам другояче: когато те взеха в плен, съдбата не ти ли задели миг, в който да можеш да отнемеш живота си, вместо да приемеш плена?
Кевин помълча, сякаш премисляше въпроса, после каза:
— Мигове много. Но защо да се самоубивам?
— Заради честта! — отсече Мара.
Кевин се изсмя горчиво.
— Каква полза има мъртвият от чест?
Мара примига, поразена сякаш от рязка светлина в тъмна стая.
— Честта е… всичко — промълви тя. Не можеше да повярва, че някой би могъл да зададе този въпрос. — Тя е това, което прави живота поносим. Тя придава цел на… всичко. Какво друго има, заради което да се живее?
Кевин разпери раздразнено ръце.
— Ами, да се насладиш на живота! Да познаваш близостта на приятели, да служиш на хора, на които се възхищаваш. В моя случай — да избягаш и да се върнеш у дома си, какво друго?
— Да избягаш!?
Беше напълно стъписана и неспособна да го скрие. Тези хора не бяха цурани, напомни си. Правилата на поведение, които обвързваха робите в служба на нейния свят, не се споделяха от хората отвъд разлома. Запита се дали други от Келеуан може да са открили колко различни са мидкемийците от тях. Веднага се сети за Хокану от Шинцаваи. Трябваше да измъкне информация за интереса на лорд Камацу към варварите при предстоящото гостуване на сина му. След това се замисли дали този Кевин от Зюн може да има някакви познания или идеи, които да се окажат полезни срещу враговете й.
— Трябва да ми кажеш повече за земите отвъд разлома.
Кевин въздъхна, сякаш го заболя не само от раните и отоците.
— Ти си много противоречива жена — заговори предпазливо. — Заповядваш да ме набият, да ме натопят в корито за добитък, а след това да ме избършат сигурно с най-хубавите ви кърпи. Сега искаш да ти разказвам, без дори да ми предложиш нещо за пиене, за да си разквася гърлото.
— Удобствата и липсата им са нещо, което нямаш право да обсъждаш — заяви Мара язвително. — Между другото, кръвта ти цапа възглавница, която струва много повече от теб на пазара, тъй че внимавай как говориш за решенията ми.
Кевин повдигна учудено вежди и като че ли беше готов да възрази, но в този момент някой отвън драсна с пръсти по платното на паравана.
Цуранин никога не би се опитал да привлече вниманието й по друг начин, освен с вежливо почукване, така че Мара за миг се стресна. В същия миг параванът се хлъзна на смазания си жлеб и плешивият роб, който бе разиграл краденето на дрехи на робското тържище, навря главата си вътре.
— Кевин? — каза невъзмутимо, без изобщо да се притеснява, че се натрапва на знатна особа. — Добре ли си, момче?
Мара зяпна изумена. Червенокосият се ухили на плешивия, а той на свой ред кимна с усмивка на Мара, измъкна си главата и затвори паравана.
