— Слугите да приготвят удобни покои за Господарката на Минванаби и нейните деца. — На Инкарна каза: — Жено, оттегли се в покоите си и чакай да те повикам. Утре ще бъдат пратени учители за децата. Искам да започнат да учат задълженията си към своята фамилия. Дасари един ден ще управлява този дом.
Бившата конкубинка се поклони, все още изтръпнала от страх. Не изпита никаква радост от внезапното си издигане в сан, а бързо излезе със сина и дъщеричката си пред погледите на стотиците непознати.
Тасайо се обърна към своите гости, близки и васали:
— Сватбената церемония ще бъде утре. Всички сте добре дошли на пиршеството.
При тези думи Инкомо замръзна. Една сватбена церемония изискваше грижливо обмисляне, за да гарантира благоприятни поличби. Разчетът на времето, храната, ритуалната брачна колиба — всичко изискваше благословията на жреците и педантично съобразяване с традицията. Бракосъчетанието на Велики господари рядко ставаше набързо, за да не се пропуснат детайли и лош късмет да споходи новата двойка и да се пренесе на следващото поколение.
Но Тасайо бе решил категорично. Опря сребристата стомана на родовия меч на рамото си и заповяда:
— Погрижи се за приготовленията, Първи съветник.
След това махна да го последва и закрачи през залата без повече думи. Запъти се към външната врата уверен, че двамата войници на пост ще я отворят навреме, за да мине.
Щом Господарят стъпи на двора, двамата воини, които държаха уплашената до смърт Санджана, застанаха мирно. Косата на Санджана падаше на вълни по гърба й, рядко злато, подсилено от слънцето. Държеше очите си наведени, но при появата на Тасайо вдигна глава и го погледна умолително. Меката бяла, кожа на гърдите й издаваше учестения й дъх, но куртизанските умения не й измениха. Макар и уплашена, макар и докарана до отчаяние, тя все пак успя да приложи единственото предимство, което притежаваше. Разтвори червените си устни и нагласи стройното си тяло така, че всеки мъж, който я погледне, мигом да разбере какво е: великолепно украшение, сътворено единствено за наслада.
Тасайо не остана безучастен. Блесналите му очи обходиха, извивките и гънките на тялото й, попивайки обещанието за страст, намекнато в предизвикателната й поза. Облиза устни, наведе се и я целуна. С една ръка погали гърдите й. След това се отдръпна и каза:
— Доставяше ми удоволствие в леглото. — Великолепните й очи се изпълниха с надежда и той се усмихна. Наслади се на мига, щом лицето й грейна от облекчение, и добави: — Убийте я.
Лицето й пребледня от ужас, но нямаше възможност да извика. Единият воин я хвана за китките и ги дръпна високо нагоре, принуждавайки я да гледа Тасайо, докато другият, с вкочанено лице, извади меча си и я прониза в корема.
Тя потръпна и издаде тънък пронизителен писък. Кръв бликна от устата й и закапа по каменната пътека. Краката й се огънаха. Задържана в хватката на воина, Санджана увисна в предсмъртните си гърчове. Светла кръв потъмни косата й. След това главата й клюмна и красивите дълги бели бедра се отпуснаха.
— Махнете я — каза Тасайо задъхано. Очите му се бяха разширили, лицето му се бе зачервило от възбуда. Вдиша дълбоко, за да се успокои, и каза на Инкомо: — Ще се окъпя. Прати две момичета да ме обслужат и гледай да са млади и красиви, за предпочитане недокосвани.
Погнусен и уплашен, че очите му може да го издадат, Инкомо се поклони.
— Както желае милорд — и понечи да си тръгне.
— Не съм приключил с нарежданията си — сгълча го Тасайо. Закрачи по градинската пътека, леко кривнал устни в наченък на усмивка, и даде знак на Инкомо да го последва. — Помислих доста по въпроса за шпионите на Акома. Дошло е време да превърнем знанието си в предимство. Ела да ти дам указания.
Инкомо се помъчи да прогони от ума си умиращата куртизанка. Трябваше да внимава. Тасайо не беше човек, който търпи некадърността. Щеше да даде заповедите си и да очаква да се изпълнят стриктно. Но алчният блясък в очите на Господаря смущаваше Първия съветник. Вдигна ръка, която трепереше въпреки всичките му усилия, и се осмели да попита:
— Може би милорд ще предпочете да обсъдим тези делови неща след утехата на банята?
Тасайо спря. Извърна кехлибарените си очи към Първия си съветник и го изгледа като хищник плячката си. Усмивката му стана по-широка.
— Ти служиш добре на фамилията ми — каза с безукорно кадифен тон. — Ще приема съвета ти.
После продължи по пътеката, като подхвърли през рамо:
— Смятай се за освободен, докато те повикам.
Старият съветник остана на мястото си с разтуптяно сърце, сякаш след изнурителен бяг. Коленете му трепереха. Усещаше с притеснителна увереност, че господарят е доловил слабостта му и го е подминал, сякаш знаеше, че въображението на Първия му съветник ще го терзае с насилия далеч по-ужасни от забавлението, което замисляше Тасайо в банята си с момичетата робини. Твърде потресен, за да изпита дори тъга, Инкомо трябваше да преглътне фактите — въпреки най-съкровените му надежди лорд Тасайо бе наследил склонността към поквара и болка на рода си.
