Мара го изгледа мълчаливо, а след това и Накоя. Очите на старицата бяха блеснали не само от треската. Гледаше Кейоке все едно между двамата имаше някакъв заговор. Объркването на Мара преля в подозрение, че въпросът е обсъждан задълбочено без нея.
— Вече имаш някого наум, старче, нали?
— Има един — призна Кейоке. — Воин, който е бърз с меча, но чиято изява в строя е незадоволителна, защото мисли твърде много.
— Смущава офицерите си и не може да си сдържа езика — заключи Кевин. — Познавам ли го?
Кейоке го пренебрегна, впил поглед в Мара.
— Служи ти добре, макар че повечето му задължения са по външните владения. Братовчед му…
— Сарик — прекъсна го заинтригувана Мара, въпреки нещастието си. — Братовчедът на Люджан? Онзи с бързия език, когото отпрати далече, защото двамата заедно… — Спря и се усмихна. — Сарик ли е?
Кейоке се покашля.
— Има много находчив ум.
— Много повече от това, милейди — добави с хриплив глас Накоя. — Той е дяволски умен. Никога не забравя лице или изречена в негово присъствие дума. В някои отношения ми напомня едновременно за Люджан и Аракаси.
Макар да беше срещала Сарик за много кратко, Мара го помнеше добре. Имаше чар, непоклатимо самообладание и дарба да задава смущаващи въпроси. И двете бяха ценни черти у един бъдещ съветник. Помисли си с обич за Люджан и за гъвкавостта, с която приемаше нововъведения, и каза:
— Вие двамата, изглежда, сте направили проучването без мен. Осланям се на мъдростта ви.
Вдигна ръка, за да прекрати обсъждането на темата, и добави:
— Повикайте Сарик и започнете обучението му, както намерите за добре. — Понечи да стане и чак сега си спомни за пергамента в ръцете си. — Трябва да нахвърля писмото до Джиро. — Погледна умолително Кевин. — Ще помогнеш ли?
Мидкемиецът завъртя очи.
— По-скоро бих си играл с релли — призна той, но тръгна след господарката си. Кейоке се задържа за миг да пожелае на Накоя бързо оздравяване, а тя отвърна на вежливостта му с проклятия.
Чумака, Първият съветник на лорд Джиро, довърши четенето. Пръстените от лъскава раковина блеснаха на късите пръсти, докато навиваше ръкописа. Изгледа господаря си с безстрастни очи.
Седнал удобно в голямата зала на Анасати, Джиро беше зареял поглед в празното. Дланите му барабаняха по паркета до възглавницата му. По стените висяха избелели бойни знамена — трофеи от унищожени врагове. Погледът на младия лорд като че ли се съсредоточи върху тях.
— Какво е мнението ти? — попита той привидно незаинтересовано.
— Колкото и да е странно, милорд, преценявам, че посланието е искрено. — Чумака положи усилие да бъде кратък и ясен. — Баща ти и лейди Мара, макар и да не хранеха приятелски чувства, бяха стигнали до взаимно уважение.
— Баща ми имаше щастливата способност да вижда нещата по начин, който го устройва. Намираше Мара за умна и това спечели възхищението му — повече от всеки друг би трябвало да знаеш това, Чумака. Същите качества ти осигуриха позицията ти.
Чумака се поклони, въпреки че тонът на господаря не намекваше за комплимент.
Джиро опипа извезания си пояс и каза замислено:
— Мара се стреми да ни обезоръжи. Чудя се защо?
Чумака внимателно прецени интонацията на господаря си.
— Ако човек погледне обективно на проблема, милорд, би могъл да разсъди така: Мара чувства, че няма реална причина за конфликт между Анасати и Акома. Намеква, че би могло да има основание за взаимноизгодни договаряния.
Въпреки цялата си сдържаност Джиро настръхна.
— Няма реална причина ли? — Лицето му се напрегна, за да скрие неблагоразумния изблик на гняв. — Смъртта на брат ми не е ли причина?
Чумака остави свитъка на близката масичка. Чувстваше се така все едно стъпва по копринено въже. В залата беше задушно и горещо и не можеше да спре да се поти. Смъртта на Бунтокапи беше извинение и той го знаеше много добре. Като момчета двамата братя бяха в непрекъснат раздор. Бунто често биеше и тормозеше по-слабия Джиро. Това, че Мара беше пренебрегнала Джиро и бе избрала Бунто за свой съпруг, не беше забравено нито за ден, въпреки че изборът на Господарката беше предопределен от слабости, а не от качества. Беше взела глупака, за да може да го използва по-добре от по-добрия. Но разликата нямаше никаква значение от гледна точка на детинското съперничество. Бунто първи беше станал Управляващ господар, нищо, че цената се бе оказала отровна и че в крайна сметка Джиро бе наследил мантията на Анасати. Раната гноясваше, защото младият; мъж хранеше момчешко негодувание. Макар да седеше на мястото на баща си, Джиро не можеше да се отърси от недоволството на детето, което винаги се оказваше второ: зад наследника Халеско и дори зад тромавия Бунто.
Чумака беше достатъчно благоразумен, за да спори. За разлика от баща си, младият господар се интересуваше повече от това да е прав, отколкото от тънкостите на Великата игра. Ето защо Първият съветник заподбира фразите си грижливо, както изкусен готвач подбира подправките.
