— Изправени сме срещу играч с необикновени заложби, двама всъщност, защото господарят ни изгаря от желание да унизи Мара на Акома, както и Тасайо на Минванаби, Трябва бързо да сграбчим всяка удобна възможност, която се появи на пътя ни. Ще заповядам на човека ни в Сулан-Ку да следи изкъсо този представител и да види дали можем да проследим маршрута, по който съобщенията стигат до Мара. — Замълча и се потупа с четчицата по брадичката. — Не съм виждал толкова добра операция в действие, откакто Джингу унищожи дома Тускай. — Задълба още в миналото. — Толкова по-зле, че изключителната им шпионска мрежа не можа да ги спаси… Допускам, че всичките им агенти загинаха или станаха сиви воини… — После добави тихо: — Срамота, че такова хитроумно майсторство трябваше да стане на прах.
Въздъхна, може би със завист, след което довърши мисълта си:
— Все едно, господарят ни е постановил да играем тристранна игра. Много добре. Ще го направим, в границите на умствените ни възможности. Триумфът ще е толкова по-удовлетворителен заради трудността.
Вметна, колкото за Кавай, толкова и за себе си:
— Боговете знаят, не толкова заради дарбите на Текума Анасати стана домът с най-добри политически връзки в империята. Ако Джиро склони да следва примера на баща си и да ме остави да си върша работата, без да се меси… — Остави мисълта си недовършена.
Чиновникът мълчеше. Често чуваше такива монолози и не беше сигурен как точно да разбира началника си. Не беше редно чирак да оспорва майстор, още по-малко майстор като Чумака, дори ако понякога Първият съветник изпитваше като че ли презрение към собствения си господар — което бе невъзможно, разбира се. Никой с такова погрешно отношение не можеше да се издигне до толкова висок пост във Велик дом.
Чумака довърши писмото си и рече:
— Сега да напишем отговор до лейди Мара, достатъчно добронамерен, за да не се притеснява засега, но не дотолкова, че да смята Анасати за приятел. — Пое си дълбоко дъх, след което тихо и тъжно въздъхна. — Виж, с тази жена щеше да е хубаво да се работи, нали?
Чиновникът мълчеше.
Колоната воини в синя броня стигна до входа на къщата на Акома. Кевин видя отдалече как войниците на Шинцаваи отдадоха чест, след което застанаха свободно, докато офицерът изкачи стъпалата на две леки крачки и застана пред домакинята. Поклони се с неустоим чар.
— Много мило от твоя страна, че ни приемаш, лейди Мара.
Жегна го черна ревност, когато Мара се усмихна топло.
— Хокану, винаги си добре дошъл.
Киселото изражение на варварина не омекна, докато тя представяше съветниците и служителите си на свитата на Шинцаваи. До Люджан стоеше новопристигнал и Мара го представи:
— Това е Сарик.
Сарик беше по-мускулест и смугъл от братовчед си, но в усмивката му имаше познато лукавство, когато каза: „Милорд“ и леко наведе глава. В обноските двамата с Люджан бяха почти близнаци.
Изпотен, в лошо настроение и все още раздразнен от спора, който бяха имали с Мара тази сутрин на ставане, Кевин се задържа без работа, докато Господарката въведе госта си, а Люджан заповяда на Патрулните водачи да придружат воините на Шинцаваи до заделените им квартири.
Кевин знаеше от седмица, че Хокану, наследникът на управлението на Дома си, ще гостува на Акома. Мара мълчеше за причините, но клюките из имението ясно показваха, че синът на Шинцаваи идва, за да я ухажва и да търси съюз, обвързан с брак.
Кевин откърши клонка от дървото и перна ядосано няколко цвята. Движението изпъна белезите по гърба и рамото му. Напук на всякакъв разум той копнееше за упражнения с меч и няколко часа тежък физически труд. Но въпреки героичната му защита на Мара след Нощта на кървавите мечове членовете на домакинството се държаха все едно, че инцидентът изобщо не беше се случил. Положението му оставаше непроменено и не му доверяваха да държи дори кухненски нож. Въпреки годините връзка с Мара и съветниците й цуранският ум се придържаше към традицията напук на логиката, напук на чувствата, напук на здравословния напредък.
Натрапчивата идея на Патрик за бягство съдържаше някакъв простосърдечен здрав разум, призна Кевин. Перна пъпката на още един цвят, след това на друг, и изгледа намръщено подкастрените стръкове, които се полюшваха примирени от насилието му. От много време не беше навестявал съотечествениците си. Самоотвращението му се усили още повече, когато осъзна, че дори не знае работното им разписание. Трябваше да попита някой надзирател, за да разбере на кое поле са изпратени.
Стиснал пръчката, Кевин напусна приятната сянка на градините на Мара и закрачи под ярката слънчева светлина към ливадите. Чу ведрия смях на Мара зад гърба си и той продължи да го преследва, докато вървеше към далечните ливади, които бе оградил с приятелите си преди толкова много години.
Патрик и загорелите от слънцето мидкемийци клечаха в жегата и скубеха плевели маташа, задавили тревата, нужна за охранването на нийдра.
