— Разбира се, милорд, раната все още причинява болка. Прости ми за нечувствителността, но имах предвид по-скоро законови различия, отколкото кръвни връзки. Твоят брат се отказа от принадлежността си към дома Анасати, когато прие мантията на Акома. Строго казано, на дома Анасати не е нанесена никаква щета — от машинациите на Мара умря лорд на Акома. Проявих небрежност, че не отдадох дължимото на скръбта ти от загубата на брат.
Джиро преглътна разочаровано от това, че хитроумният Първи съветник го бе надиграл. Понякога беше твърде находчив. Ценните му качества в това отношение не го правеха по-приятен обаче. В пристъп на раздразнение Джиро отвърна:
— Твърде хитър си, по свой начин, Чумака. Но държа да играеш Играта колкото за свое забавление, толкова и за славата на дома Анасати.
Това захапа твърде близо до кокала, за да се хареса на Чумака, дори забележката да не граничеше с открито обвинение в нелоялност.
— Във всяко отношение се стремя да допринеса за триумфа на Анасати, господарю. — Побърза да смени темата и попита: — Да пратя ли отговор на Мара?
Джиро махна небрежно в съгласие.
— Да. Напиши нещо… подходящо. Но дай ясно да се разбере, че по-скоро бих я изнасилил, докато войниците ми палят къщата й, и бих я пратил… не, това не го пиши. — Джиро се плесна по бедрото, отвратен от условностите на политиката, след като щеше да предпочете да изрази чувствата си по въпроса откровено.
Сети се нещо и по устните му пробяга усмивка.
— Значи така. Благодари на Мара за съболезнованията й. След това й дай да разбере, че от почит към баща ми ще продължа да зачитам неговия ангажимент. Няма да търся конфликт с Акома, докато племенникът ми е жив. — И след горчива пауза добави: — Но също така й дай да разбере, че за разлика от баща ми, аз само ще изпитам съжаление, ако Аяки умре. Ако племенникът ми бъде заплашен, воините на Анасати няма да тръгнат да го спасяват.
Чумака се поклони.
— Ще оформя писмото по подходящия начин, милорд.
Джиро освободи съветника си. Изгаряше от нетърпение да се върне в библиотеката. Освен когато решеше да задоволи страстите си, новият лорд предпочиташе колекцията си книжни свитъци пред политиката.
Но Първият съветник на Анасати не показа никакво разочарование, когато напусна и се запъти към уютното кътче на къщата, служещо за негови лични покои. Там, седнал зад малко писалище, един чиновник драскаше на плочка числа; до лакътя му бе разтворена счетоводна книга. На второ писалище до постелята на Чумака вече бяха разпределени документи на три места: не толкова важни съобщения, такива, които изискваха сравнително бързо внимание, и спешни.
Спешното беше само едно. Чумака го взе и го прочете още преди да седне. Прочете го втори път и се засмя.
— Аха! Най-после, след толкова години! — Обърна се към младия мъж, достатъчно надарен, за да го изберат за личен чиновник на Първия съветник, и рече: — Мара от Акома имаше много голям късмет във всяко отношение, откакто дойде на власт. Тук виждаме една от причините за това.
Чиновникът го погледна късогледо.
— Господарю?
Чумака се настани на любимото си място, толкова протрита и избеляла възглавничка, че робите чистачи говореха за нея като за неприкосновена вещ.
— Кавай, агентът ми в Сулан-Ку, видял писар на търговския представител на лорда на Минванаби да предава съобщение на слуга на Акома. Какво ти говори това?
Чиновникът примига. Винаги се чувстваше по-удобно с цифрите, отколкото в разговори.
— Шпионин?
— Или няколко. — Набрал инерция в любимата си тема, Чумака размаха демонстративно пръст. — Но тъй или иначе знаем, че не съм единственият, внедрил агент в дома Минванаби. — Дори сега споменът все още горчеше, защото надарената куртизанка, пратена при Джингу, в крайна сметка се бе оказала неблагонадеждна. Разбира се, нестабилността й се бе оказала главен фактор в кончината на лорд Джингу — добър изход, от гледна точка на Чумака. За разлика от господаря си, който хранеше злонамереност към Мара, Чумака гледаше на Великата игра просто като на игра, по-сложна и по-малко предсказуема от повечето. А точно сега противникът, от който трябваше да се притесняват, беше лордът на Минванаби. За разлика от предшествениците си, Тасайо не само притежаваше силата на един могъщ дом, но и ума и дарбата да я използва. Беше най-опасният човек в империята, особено след като Аксантукар го бе надвил в надпреварата за бялото и златното. Защото без да го отвличат задълженията на Военачалник, Тасайо можеше да насочи цялото си внимание към Играта.
Чумака взе четчица и пергамент и започна да пише с изящния си почерк, с дълги, плавни и красиви букви, като изрисувани от професионален писар. Докато пишеше, разсъждаваше на глас:
