— Имаше много счупени клетки на птици — каза тя с принудено усилие да придаде лекота на думите си. — Лорд Хопара присъедини силите си към моите и нападателите, които нахлуха в апартамента му, не намериха жертви, които да избият. Изляха гнева си върху птиците ли на Исашани и мебелите. На другия ден слугите си счупиха краката да ги ловят.
Разочарован, че са го отклонили от личната страна на проблема, Хокану присви вежди. Очите му бяха леко дръпнати и това придаваше на изражението му измъчен вид.
— Лейди Мара — промълви той тихо и интонацията му беше като хладен полъх в горещината. — Възможно е да съм твърде дързък, но обстоятелствата в империята наложиха промени, които никой от нас не можеше и да предвиди допреди няколко месеца.
Мара остави виното си и сплете пръсти, за да скрие треперенето на ръцете си. Знаеше, о, как знаеше накъде води той, и чувствата, които се бореха в нея, се бяха оплели в ужасен, неразрешим възел. Попита глухо:
— Какво имаш предвид?
Хокану разгада смущението й толкова ясно, колкото ако беше извикала. Наведе се напред, за да придаде на думите си повече тежест.
— Брат ми е изгубен от другата страна на разлома и един ден аз ще трябва да приема управлението от баща ни.
Мара кимна, развълнувана от скръбта му от внезапната загуба на Касуми. Момчетата бяха отраснали като братя и болката на Хокану беше дълбока.
— Когато те срещнах първия път… — Устните му се извиха в горчива усмивка. — Ще призная, че изпитах съжаление, когато те видях първия път.
Стъписана и без да може да сдържи внезапния си смях, Мара отвърна:
— Странен начин да правиш комплименти, Хокану.
Усмивката му се разшири и очите му светнаха, в споделено задоволство, щом видя избилата на лицето й червенина.
— Ще се опитам да го кажа иначе, мила лейди. Съжалението ми беше особено пламенно, защото поводът за него беше сватбата ти.
Изражението на Мара се промени в горчиво-сладък размисъл.
— Много съжаление имаше в онзи брак, Хокану. — И възбудата я споходи отново, с неизказаното осъзнаване, че той знае, без да й се налага да обяснява.
— Мара — промълви той нежно като милувка. — И двамата имаме дълг към нашите предци. Аз отраснах със знанието, че съдбата ми е да подобря отношенията на фамилията ми чрез брак. Винаги съм очаквал, че баща ми ще ме свърже с дъщерята на един или друг лорд. Но сега…
Мара довърши мисълта му.
— Сега си наследник на управлението на почетен дом.
Облекчението на Хокану бе осезаемо.
— И са в действие други съображения.
Мара изпита прилив на надежда, смесена с болезнено разочарование от това, че може би в края на краищата го беше изтълкувала погрешно. Той наистина държеше на нея и знаеше как й въздейства присъствието му, и добронамерено, предпазливо се опитваше да оттегли вниманието си, без да нарани чувствата й.
— Зная, че политическите съображения биха могли да осуетят интересите на сърцето ти — отвърна му в опит да облекчи затруднението му.
— Мара, преди, когато се отбих да те видя, питаех надеждата, че би могла да се обърнеш към баща ми, да го помолиш да ме даде за твой съпруг. — Колебливостта му се разсея като облаци пред слънчева светлина и очите му заблестяха лукаво. — Ролите на Управляваща господарка и втори син ми налагаха това мълчание. Сега, като наследник, мога да предложа различно уреждане.
Усмивката на Мара повехна. Нямаше да й каже учтиво, че не може повече да я посещава! Вместо това отиваше към предложение. В паника, хваната на най-уязвимото място и хвърлена в най-трънливия проблем как да реши бъдещето си с Кевин, тя се помъчи да възвърне самообладанието си.
— Какво имаш предвид?
Хокану се поколеба, нещо много неприсъщо за него. Долови смущението й и беше озадачен за причината. Това налагаше промяна в начина на изразяване и ръката му инстинктивно се вкопчи в ръба на масата, сякаш очакваше удар.
— Моля те за това неофициално, защото ако кажеш „не“, не бих желал публично отхвърляне. Но ако желаеш, ще накарам Първия съветник официално да посети твоя Първи съветник, за да уредят нашата среща… — Едва не се засмя и силният му, откровен нрав се наложи. — Говоря глупости. Омъжи се за мен, Мара. Някой ден Аяки ще бъде лорд на Акома, а вторият ти син — нашият син — вероятно ще носи мантията на Шинцаваи. Нищо ни би ми харесало повече от това да те имам до себе си като Господарка и да знам, че два древни дома един ден ще бъдат управлявани от братя!
Мара затвори очи, за да надвие вълната на смут. Колкото и добре да познаваше Хокану, Колкото и силно да беше привлечена от чара му, идеята за брак развихри чувствата й като буря. Усещала беше, че този момент е неизбежен, и лъжливо беше търсила убежище зад вярата, че издигането на Хокану за наследник би могло да я пощади, след като политическите съображения го принудеха да потърси партия с по-добри връзки. Никаква рационална мисъл не я беше подготвила за тази реалност.
Усети погледа на Хокану и почувства споделеното му неизказано вълнение, предизвикано от думите му. И по онзи изящен начин, който безпогрешно разбиваше защитата й, той й се притече на помощ.
