Заплахата беше преструвка. Минтай беше част от домакинството и надзирателят го харесваше твърде много, за да получи нещо повече от упрек. Докато отбиваше буйните закачки на Аяки, Кевин запресмята наум. Повечето от гарнизона се въртяха, прекарваха част от месеца в казармите близо до къщата, за да могат да са с жените и децата си. Останалите бяха настанени в малки колиби на различни постове по обиколката на имението или бяха навън да пазят кервани или речни баржи, понесли стоки на Акома към далечни пазари. Щеше да е трудно да се прецени точно, но сметката на роба можеше да е вярна. Мара като нищо можеше да командва цели две хиляди воини Кевин подсвирна възхитен. От клюката знаеше колко малък гарнизон бе наследила, когато бе приела мантията на владетеля, някъде към трийсет и пет мъже. Сега силите й растяха и съперничеха на най-могъщите фамилии в империята.
Жалко, че имението й беше толкова зле разположено за отбрана.
Но естествено последва притеснителната мисъл, че може би господарката не трупа военната си мощ само за отбрана.
Облак премина пред слънцето, предвестник на първия следобеден дъжд. Церемонията завършваше, каре след каре облечени в зелена броня войници се обръщаха и маршируваха под командата на Люджан. Мара и съветниците й се запътиха към къщата на имението. Обзет изведнъж от нетърпение да поговори с нея, Кевин предложи на Аяки да иде до кухнята и да попритесни готвачите, които правеха пресен хляб, ако се съдеше по миризмата, донесена от вятъра. Вечно гладното момче нямаше нужда от много убеждаване и след като прекоси напряко дворовете, Кевин се озова на входа тъкмо когато господарката влизаше в покоите си. Изпревари една от слугините и й помогна да съблече тежкия халат. Тя му позволи, спокойна и мълчалива, и не по-малко отзивчива на допира му от обичайното.
Кевин попита с небрежен тон:
— За война ли се готвим, милейди?
Мара се усмихна мрачно.
— Може би. Ако хората от клана ми проявят разум, не, но ако се окажат своенравни, тази демонстрация на сила ми трябва. Скоро по реката ще се разнесе вестта, че гарнизонът на Акома е нараснал дотолкова, че да му трябват двама Силови водачи. — Започна да смъква тежките нефритени гривни и да ги пуска в отвореното ковчеже. Последваха ги многобройните игли, които затракаха на водопад докато хвърляше всяка при другите. — Никой няма нужда да знае, че отрядите ни са по-малко отпреди.
Халатът беше предаден на слугините, за да го окачат да се проветри. Кевин изгледа голия гръб на господарката си и въздъхна, щом тя се загърна с лека домашна роба.
— Играта продължава?
— Винаги. — Мара завърза пояса си и сложи край на всякаква надежда за пауза в постелята — не бе усетила, че мисълта за интимност е обсебила любимия й. — Императорът може да е закрил Съвета, но Играта винаги продължава.
Само че изобщо не беше игра, заключи Кевин. Не и когато се намесиха армии. Въпреки отскорошното си решение да не се заплита в политиката не можеше да не се зачуди какъв курс е избрала господарката му.
Утринното слънце се вдигна на хоризонта и сенки обагриха Имперския дворец с петна розово, оранжево и тъмносиньо. Градът покрай речния бряг и в по-бедните квартали вече се беше събудил и оживил, но коридорите на могъщите кънтяха само от стъпките на слуги й патрул воини в зелената броня на Акома.
В този ден, деня, в който беше свикала събирането на клана Хадама, Мара желаеше да е първата в Залата на Съвета. Нищо в замисъла й не трябваше да се обърка, иначе исканията й към клана щяха само да й спечелят повече врагове.
Люджан и подбран ескорт от двайсет мъже я придружиха до вътрешния кръг на залата, но там, където обикновено щяха да бъдат помолени да спрат и изчакат, господарката на Акома продължи да върви. След кратко колебание Люджан даде знак на войниците да запазят редиците си. Последваха господарката си към по-долното ниво на залата и макар да се изненадаха, че господарката им подмина обичайното си място, не го показаха с нищо.
В ролята си на неин личен роб Кевин вървеше зад нея. Повдигна вежда, след което се изкиска тихо, досетил се за намерението й. Мара прекоси открития под на най-долното ниво, след което се качи на издигнатия подиум, запазен за Военачалника по време на сесия на Съвета или за Бойния вожд на клана по време на събирания.
Горният купол вече бе позлатен от ранната слънчева светлина. Мара се настани на инкрустирания със слонова кост трон и се стегна. Кевин застана плътно зад нея, готов да се отзове на нуждите й, и сякаш действието й не изискваше нито дързост, нито кураж, воините се подредиха в полукръг зад трона.
Кевин огледа редиците празни седалки и след като залата все още беше пуста, заговори свободно:
— Някои хора ще се пръснат от яд, преди да е свършил този ден, лейди.
Но Мара вече бе придобила излъчването на превъзходство, съпътстващо трона, на който седеше. Не отвърна нищо. Изчака в официалната си поза близо три часа, докато пристигнат членовете с най-низш ранг на клана Хадама.
