Старшият шпионин приемаше загубата лично, осъзна Мара, и въпреки че искаше да мине на конкретния въпрос, мълчанието му бе достатъчно необичайно, за да го изчака да продължи, когато той реши.
Аракаси се овладя и заговори енергично:
— Та значи магьосникът Миламбер, макар и изхвърлен от редиците на Великите, се е завърнал през разлом.
— Къде е този разлом? — намеси се Кевин, изведнъж съвсем не толкова сънен, колкото изглеждаше.
Мара го погледна намръщено, но това, което накара мидкемиеца да замълчи, беше изпепеляващият укорителен поглед на Аракаси.
— Все още не знам — призна шпионинът, говореше на господарката си. — Миламбер беше пленен в град Онтосет от двама магьосници, служещи на Аксантукар. Той, двама негови спътници от родния му свят и друг Велик бяха отведени под стража до Имперския дворец.
Мара го прекъсна.
— Военачалникът е взел Велик в плен?
— Би могло да се каже и че двамата Велики са задържали свой колега — поправи я сухо Аракаси. — За Военачалника се знае малко, въпреки че има много спекулации. Предполага се, че Аксантукар не се е примирявал само с бялото и златното. Възможно е да е таял по-големи амбиции.
— Убийство на императора? — прекъсна го Мара. — Имаше слухове, че някой е опитал с отрова.
— Половината от тези приказки са верни. — Аракаси размърда пръсти и от ръкавите му по лъскавия под закапа вода. — Ичиндар изтъкна това като причина за екзекуцията. А тъй като един от Великите, фаворити на Аксантукар, измени на каузата му и свидетелства, кой може да се съмнява в истинността на обвинението?
Мара ококори очи.
— Изобличил го е Велик?
— Нещо повече. — Най-сетне разгорещен, Аракаси обясни: — Двама Велики, братя, предложиха помощта си на този Военачалник, както правеха за чичо му.
Мара кимна. Помнеше ги добре, тъй като намесата им се бе оказала съдбоносна в доказването на невинността й в заплетения възел от противоречиви обвинения, довел до рухването на Джингу от Минванаби.
Аракаси продължи:
— Брат се обърна срещу брат, като единият Велик вече е мъртъв, а другият публично изобличи всички, които са заговорничили срещу Ичиндар. В момента никой не прави ходове във Великата игра, от страх от възмездие. Но колкото до нас, смятам, че е време за предпазливост. Ако Тасайо си повярва, че е най-могъщият между лордовете на империята, може да реши да удари.
Мара вдигна ръка за тишина. След миг, изпълнен с ромона на дъжда, каза:
— Не. Не сега. Тасайо е твърде умен, за да предприеме такъв ход, когато са извадени толкова много мечове. Кой командва гарнизона в Имперския дворец?
— Камацу от Шинцаваи — Отвърна Аракаси. — Действа като Силов командир на императора, макар да носи бронята на Боен вожд на Канацаваи, а не Имперското бяло.
Челото на Мара се намръщи, докато претегляше политическите усложнения.
— Значи засега можем да заключим, че Военният съюз е приключил и че Военната партия също е разбита, след като само Минванаби доминират в тази фракция. — Потупа замислено брадичката си с пръст й продължи: — Можем да допуснем, че Джиро от Анасати ще се дистанцира както от Омечан, така и от Тасайо, и че Анасати и други фамилии от клана Йонани твърдо ще се върнат в лоното на Имперската партия. Не, Синьото колело може и да не е най-могъщата фракция, но седят от дясната страна на императора, а на този етап това означава много.
Аракаси добави:
— Колкото до Съвета, два опита на Минванаби да свикат официална сесия бяха открито отхвърлени от Ичиндар. Небесната светлина потвърждава заповедта си, че Висшият съвет е разпуснат, докато той не реши да го свика.
Мара дълго помълча.
— Знам, че около тази измяна има нещо повече — заключи накрая. — Нещо друго се разиграва. Имали сме и преди опити за покушение над Военачалник и император, но никой не е водил до закриване на Висшия съвет.
— Може би този император има повече ум или повече амбиция от предшествениците си — подхвърли Кевин от ъгъла. — Бих заложил, че се стреми към абсолютна власт.
Мара поклати глава.
— Налагането й с такива методи би предизвикало революция. Ако Ичиндар наистина желае власт, щеше да подчини Съвета на волята си, щеше да ги направи свои кучета. Имперският двор може да направи много неща, но не може да управлява империята. Системата ни не е като вашата, Кевин, където и господарите, и слугите им, всички са поданици на крал. — Довърши с отчаян жест, показващ, че подобни идеи все още са й чужди.
— Великата свобода — цитира Кевин. — Законът, който ясно показва връзката на всеки човек към неговия господар и слуга, тъй че никой да не понася несправедливост.
— Лъжа, привидно приемана за истина, сигурна съм — прекъсна го Мара. — Все едно, не за това говорех. Ние нямаме системата, която позволява един покварен лорд да бъде заменен с благороден. Ако един лорд пропадне, имението му пропада с него, а ако достатъчно от нас пропаднат, трябва да падне и самата империя.
