Примижал срещу искрящата слънчева светлина, Кевин гледаше сцената от мястото си до еркерния прозорец на голямата зала, където Мара провеждаше съветите си. Аяки стоеше подпрял лакти на възглавницата до коленете на мидкемиеца. Зад младия господар, с гърне с восък и парцал за лъскане, увиснал забравен в ръцете му, стоеше старият домашен роб Минтай, комуто бе поверено под държането на тази зала. Старецът се радваше на свободния миг, който носеше тази церемония — един от редките момента, в които можеше да постои бездейно без страх, че ще го смъмрят.
Мара започна да раздава награди и повишения, а след това прие клетвите за вярност от цяла дузина млади воини, призовани на служба на Акома. След като новобранците довършиха последните си поклони и се оттеглиха, за да заемат местата си в строя, тя се обърна към цялата армия.
— Ето че силата на Акома нарасна подобаващо за честта им. Кенджи, Суджарна! — Щом назованите офицери пристъпиха напред, Мара прие от Кейоке две високи боядисани в зелено пера. — Тези мъже са издигнати в ранг на Силов водач! — заяви тя на отрядите и след като двамата се поклониха пред нея, закрепи на шлемовете им знаците на новото звание.
Кевин сръга Аяки в ребрата.
— Какво е Силов водач? Мислех, че знам всичките ви звания.
— Тасайо има четирима — отвърна момчето неотзивчиво.
Сините очи на мидкемиеца се извърнаха към домашния роб и поласкан, че търсят авторитетното му обяснение, Минтай махна с парцала си за лъскане към строената войска.
— Това е назначение, което се прави понякога, когато една сила е твърде голяма за един командир. Сега те ще бъдат подофицери на Боен водач Люджан и всеки ще командва отряд. — На лицето му се изписа объркване. — Това обаче означава, че тя разделя армията.
Кевин изчака Минтай да доуточни, но след като не последва обяснение, осъзна, че старецът трябва да е малко затъпял, и настоя:
— А това какво означава?
Отвърнаха му с цуранско свиване на рамене.
— Може би господарката иска да призове повече войници на служба.
— За да можем да бием Тасайо — намеси се Аяки и издаде гърлен звук, който трябваше да е неговата представа за звука, издаван от умиращ човек, след което се ухили широко.
Кевин отново сръга момчето в ребрата и звуковият ефект преля в смях.
— Колко точно мъже има в един отряд? — попита той Минтай.
Старият роб пак сви рамене.
— Много. Колкото реши господарят. Няма строго правило за броя.
Но любопитството на Кевин само се изостри от тези неясноти.
— Тогава колко мъже са подчинени на Патрулния водач?
— Патрул, очевидно, варварино. — Минтай даде да се разбере, че иска да се върне към лъскането. Чуждоземецът можеше да е любовник на господарката, но не заслужаваше никакво уважение, след като задаваше глупави въпроси.
Варваринът обаче не долови намека, че интересът му става досаден.
— Нека да попитам по друг начин. Колко мъже са обикновено в един патрул?
Минтай присви устни и отказа да отговори, но Аяки бе готов да се изяви.
— Обикновено дузина, понякога двайсет, никога по-малко от осем.
Това, че един деветгодишен можеше да се справи с такава нелепа система, беше просто поредната ненормалност на този луд свят. Кевин се почеса по главата и се опита да наложи ред в хаоса.
— Около десет, да речем. Тогава колко Патрулни водачи командва един Ударен водач.
— Понякога пет, друг път по цели десет на един отряд — заяви Аяки.
— Няма нужда да викаш все едно, че си на бойно поле — сгълча го Кевин и се опита, въпреки няколкото отмъстителни сръгвания в собствените му ребра, да пресметне. — Значи всеки Ударен водач може да командва от четирийсет до двеста мъже. Примига и погледна отново навън, където току-що повишените офицери се връщаха на местата си. — Тогава колко Ударни водачи ви трябват, преди да раздвоите силите си така?
Аяки вече се смееше твърде силно, за да може да отговори. На Минтай му омръзна да стои до прозореца, гребна восък на парцала си за лъскане и сякаш подовите дъски можеха да изчезнат под краката му от липса на внимание, се смъкна на колене и започна да търка енергично.
— Не знам. Колко мъже командва господарката ни сега? Мисля, по допълнителната помощ в кухнята последните две години, че трябва да са към две хиляди — имаме двайсет или двайсет и двама Ударни водачи, така поне се хвали Кейоке. Сега ме остави да работя, преди да са ми скъсали гърба с камшика.
