— Освен ако… — Десио се надигна и клекна на стъпалото над картата. Присви очи с престорена съсредоточеност и каза: — Ами ако нагласим нещата така, че нашият млад Ударен водач да се притече на помощ на командира си?
Очите на Тасайо се разшириха.
— Какво имаш предвид, милорд?
Доволен, че е изненадал братовчед си, Десио подпря брадичка на кокалчетата на свитите си пръсти.
— „Разкриваме“ един от шпионите на Акома, изтезаваме го достатъчно, за да го убедим, че сме сериозни, а през това време се хвалим за капана си — дори ще му кажем къде ще се случи. След това, в момента, в който Кейоке не може да бъде отзован, ще му позволим да избяга.
Лицето на Тасайо остана безизразно.
— И той ще избяга при Акома. — Точен в движенията си както винаги, прибра меча си в ножницата. Изщракването на плоското острие отекна в полупразната зала.
— Някъде тук — продължи Десио и се измести, за да докосне с палеца на крака си линията на крайречния път, — южно от Сулан-Ку, нашият избягал шпионин ще срещне Люджан и неговия керван. Дотогава Ударният водач на Акома вече ще се стряска от всеки звук, очаквайки нашата закъсняла засада. Щом чуе, че истинската ни цел е Кейоке, ще обърне войската си и ще забързат надолу по реката, за да му се притекат на помощ. — Десио завърши самодоволно: — Докато дойде помощта, Кейоке ще е мъртъв, а нашите хора — на позиция да ударят в засада войската на Люджан.
Тасайо присви устни, без да крие сериозното си съмнение.
— Смятам, че планът е малко прекалено дързък, милорд. Премахването на Кейоке с малкия му отряд не би трябвало да представлява проблем, но Люджан ще командва цели три дружини от по сто, сто и двайсет мъже.
Десио махна пренебрежително с ръка.
— В най-лошия случай Люджан ще се окаже прекалено труден противник и ще се оттеглим. Кейоке вече ще е мъртъв, а най-вероятният нов Боен водач на Акома — опозорен от проваления опит да го спаси. Освен това — Десио вдигна пръст за повече тежест — с малко късмет бихме могли с един удар да премахнем единствения друг способен полеви командир, с когото разполага кучката Акома. Рискът си заслужава.
— Милорд… — понечи да възрази Тасайо.
— Направи го! — извика Десио, отхвърляйки предпазливостта на братовчеда си. След това повтори заповедта си с целия си господарски авторитет: — Направи го, братовчеде.
Тасайо наведе глава в поклон, обърна се и напусна. Адютантът, който бе донесъл картата, побърза да го догони, а Десио се обърна към Инкомо.
— Следващия час ще се упражнявам с личната ми охрана. След това ще се изкъпя. Предай на хадонрата слугините да са готови. След това ще вечерям.
Без да го интересува, че е унизил Първия съветник с нареждания по-подходящи за личен слуга, Господарят на Минванаби се изправи. Робите се засуетиха да оправят смачканите възглавници и да изнесат подносите с хвърлените обелки от плодове. Боен водач Ириланди, с шлема си, увенчан с оранжеви пера, последва господаря си извън залата. Инкомо ги гледаше с присвити очи. Щом вратите се затвориха с трясък и останаха само роби и слуги, той наведе сбръчкания си врат и огледа картата, все още изпъната на пода до подиума, смачкана там, където Господарят беше стъпвал по нея. Инкомо слезе по стъпалата, застана като блатна птица, с единия крак в провинция Лаш, а другия вдигнат над границата на Хокани, и поклати рязко глава.
— Ако Люджан е глупак, нашият господар е гений — разсъди на глас. — Но ако Люджан е гений… — Загледа се в картата и промърмори: — Виж, ако вироглавият ни млад господар благоволи да се вслуша, бих…
— Виждам няколко проблема — намеси се отривист глас.
Сепнат от безшумното връщане на Тасайо, Инкомо вирна брадичка.
— Обясни.
Тасайо посочи.
— Дойдох за картата.
Инкомо се отдръпна от пергамента все едно, че стъпваше по яйца, а Тасайо махна с ръка и адютантът коленичи да навие картата. Първият съветник чакаше търпеливо.
— Какво би могло да се обърка ли? — заговори откровено Тасайо, взе навитата карта и небрежно я пъхна под мишницата си. — Дързостта на братовчед ми му прави чест като водач на клана. Само че твърде много зависи от това дали събитията ще протекат така, както желаем ние. Опитът ме е научил, че е благоразумно да си подготвен за най-лошото.
— Значи очакваш двойният набег да се обърка — подхвърли Инкомо; ловко намекваше за провал, пред който Тасайо щеше да предпочете смъртта.
Тасайо вдигна светлокафявите си, премрежени от черни мигли очи и го изгледа безмилостно.
— Няма да мога да остана и да поведа този набег, за да гарантирам, че всичко ще мине както трябва. Все пак казват, че битките се печелят и губят преди да се пусне първата стрела. Акома със сигурност ще претърпят загуби. Ще прекарам последните си часове, преди да тръгна за Достари, в подготовка за всяка невъобразима случайност и нашият Боен водач ще получи възможно най-подробни указания. Ириланди е приятел с Кейоке от детинство и познава нрава му. Би трябвало да може да предвиди какво ще предприеме Кейоке в отговор на действията ни. Ако му дам подробни указания за всеки вариант, ще го победи.
