Той вдигна рамене. Преговори го наум.
— Получи се сигнал от Лос Анджелис, че някаква тамошна едра птица току-що си била купила билет първа класа за Портланд, Мейн.
Кимнах.
— И вие го проследихте до срещата му с Бек. И му направихте снимки. На които той прави… какво?
— Преглежда мостри — обади се Дъфи. — Сключва сделка.
— В частен гараж — казах аз. — Между другото, ако гаражът е наистина толкова частен, че да си имате неприятности заради Четвъртата поправка, не се ли запитахте какво търси Бек там?
Тя не отговори.
— И после? — запитах аз.
— После се заехме с Бек — каза Елиът. — Решихме, че Бек е крупен вносител и дистрибутор.
— Което си е вярно — казах аз. — И после пратихте Териса да го спипа на местопрестъплението.
— Неофициално и без разрешение — допълни Елиът.
— Това е подробност — казах аз.
— Та къде сгрешихме?
— В строежа на вашата кула от карти — казах аз — още от самото начало сте направили една дребна грешка. Която обърква всичко по-нататък.
— И каква е тя?
— Нещо, което трябваше да забележа много по-рано.
— Какво?
— Я се запитайте защо в компютрите няма никакви следи за прислужницата?
— Защото операцията е била неофициална и неразрешена. Това е единственото обяснение.
Поклатих глава.
— Много си е официална и разрешена даже. И е фигурирала навсякъде. Намерих нейни бележки. Няма никакво съмнение.
Дъфи ме гледаше изпитателно.
— Ричър, какво, по дяволите, става тук?
— При Бек работи един механик — казах аз. — Или техник, или нещо такова. За какво му е?
— Нямам представа — каза тя.
— Аз също така и не го запитах. А трябваше. Или всъщност нямаше нужда. Можех да се досетя още преди да съм го видял. Но бях попаднал в клопката на собствените си предварителни нагласи, също като вас.
— Нагласи за какво?
— Бек знае наизуст пазарната цена на един „Колт Анаконда“ — казах аз. — Знае точно колко тежи. Дюк имаше „Щаер СПП“, което е екзотичен австрийски картечен пистолет. Куклата имаше ПСМ, което е не по-малко екзотичен руски пистолет. Поли има танкова картечница НСВ, може би единствената по рода си в Съединените щати. Бек направо пощръкля от факта, че сме нападнали с узита, а не с „Хеклер & Кох“. Той има достатъчно познания, за да направи една обикновена „Берета 92ФС“ да заприлича на М-9, като на военните.
— Е, и?
— Той не е това, което си мислим.
— А какво е тогава? Нали ти сам потвърди, че е едър вносител и дистрибутор?
— Така е.
— И какво?
— Търсили сте в грешния компютър — казах. — Прислужницата не е работила за Министерството на правосъдието. Работила е за Министерството на финансите.
— Какво, Тайните служби ли?
Поклатих глава.
— Не. АТОО. На Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.
В стаята настана тишина.
— Бек не е наркотрафикант — казах аз. — Той е контрабандист на оръжие.
Дълго време никой не проговори. Дъфи и Елиът се спогледаха. После и двамата се извърнаха към Вилянуева. Вилянуева към мен. Изчаквах да се досетят за тактическия проблем, но те още не стопляха. Поне не отведнъж.
— Та какво е правил тук човекът от Лос Анджелис? — запита Дъфи.
— Преглеждал е мостри — казах аз. — В багажника на кадилака. Точно както сте си помислили. Само че не на дрога, а на оръжията, с които Бек търгува. Той едва ли не ми го каза сам. Разправи ми, че наркопласьорите много се влияели от модата. Че искали все по-нови и по-модерни неща. Затова непрекъснато си сменяли оръжията, като все търсели най-новото.
— Така ли каза?
— Не го слушах внимателно — казах аз. — Бях смъртно уморен. Освен това всичко беше много объркано: маратонки, коли, якета, часовници.
— Дюк е работил в Министерството на финансите — каза Дъфи. — След като е бил полицай.
Кимнах.
— И с Бек най-вероятно са се запознали през този период. Бек го е подкупил и вербувал.
— А каква е ролята на Куин във всичко това?
— Предполагам, че е ръководил конкурентен канал за оръжие — казах аз. — Сигурно още откакто е излязъл от болницата в Калифорния. Разполагал е с цели шест месеца, за да си състави план. Освен това на човек като Куин много повече му приляга да се занимава с оръжие, отколкото с наркотици. Предполагам, че в един момент е видял в лицето на Бек конкуренция, която трябва да бъде превзета отвътре. Може би му е харесало колко умело Бек експлоатира пазара на наркопласьорите. Или просто килимите са му се сторили удобни като прикритие. Така че накрая решил как да се присламчи. Преди пет години отвлякъл Ричард и Бек му снесъл всичко на тепсия.
— Бек нали ти беше казал, че ония от Хартфорд са му клиенти? — обади се Елиът.
— Така е — отвърнах аз. — Само че са купували от него оръжие, не дрога. Затова той толкова се изненада на узитата. Сигурно току-що им е бил доставил цяла партида „Хеклер & Кох“ и изведнъж те се появяват с узита. Той просто не разбираше какво става. Може би си мислеше, че са сменили доставчика си.
— Доста тъпи се оказахме — обади се Вилянуева.
