— Да — обади се Лудвиг и си погледна бележките. — Доста скъпа вещ, истинска коса, не може да се купи навсякъде. Не се продават на много места в Норвегия, но има един магазин на име…
Прелисти записките си.
— „Перуките на Рюх“, намира се в квартал „Фрогнер“. Можем да започнем оттам. Ако е купена от тях, е възможно да са записали данните на клиента. В противен случай най-малкото ще ни насочат откъде е.
— Добре. — Мунк пак натисна бутона. — Стигаме до тези.
Габриел трепна при вида на двете снимки. Забеляза, че някои от колегите му реагираха по същия начин.
— А? — Къри се вторачи в екрана.
— Анете? — Мунк кимна на русокосата прокурорка.
— Както навярно знаете — започна Голи, — преди няколко дни получихме самопризнание. Джим Фюглесанг, на трийсет и две години, не живее много далече от мястото, където е открита Камила. Пациент на психиатрията в Дикемарк — доколкото разбрахме, многократно е приеман и изписван. Както ви е известно, не той е извършителят според нас. Интересното е, че когато дойде в „Грьонлан“, носеше тези снимки.
Габриел разгледа изображенията с любопитство. Снимки на котка и на куче. Убити и разположени по същия начин като Камила Грийн. Върху постеля от пера. В пентаграма от свещи.
— Божичко! — възкликна Юлва.
— Какво, по дяволите, е това? — избоботи Къри.
Мунк сви рамене.
— Не ни е съвсем ясно. Какво виждаме? Предложения?
Огледа колегите си.
— Дявол да го вземе — отново се обади Къри. — Същият гротесков ритуал. С две животни. Що за изрод е този?!
Той веднага потърси с поглед Миа.
— Както отбеляза Мунк, не сме съвсем наясно — повтори тя; днес бе необичайно мълчалива.
Очевидно от известно време изучаваха снимките, без да разберат значението им. Габриел не знаеше защо останалите от екипа ги виждат едва сега, но Мунк и Миа винаги имаха основание, затова не се замисли много. Ужасяваше го това, което предстоеше. Щеше да дойде неговият ред. Щяха да го разпитват за Скункс.
— Не успяхме да говорим с този Джим Фюглесанг, защото…
Мунк отново се обърна към Анете Голи.
— Вчера се свързах с главния лекар в Дикемарк и той категорично забрани да безпокоим Фюглесанг. Явно цялата тази история му е дошла в повече и вече не говори. Седиран е, струва ми се, не ми съобщиха подробности заради лекарската тайна, но така разбрах.
— Но ще го разпитаме, нали? — попита Мунк.
— Разбира се — увери го Голи. — При първа възможност.
— Къде е направил снимките? Кога? Трябва да се опитаме да разберем веднага щом обстоятелствата позволят.
Мунк се извърна към стената с гротесковите фотографии на животните.
— Миа?
Миа Крюгер стана и се приближи към Мунк. Днес ставаше нещо с нея — Габриел не можеше да прецени какво точно — имаше нещо в очите ѝ, в цялото ѝ поведение — изглеждаше изключително изтощена, отнесена.
— Както отбеляза Холгер, още не сме осмислили връзката, но несъмнено я има. Свързано е с убийството на Камила Грийн. Не е възможно да е случайно.
Посочи снимките.
— Перата. Свещите. И не на последно място положението на ръцете или в случая — на лапите. Виждате ли? Разположени са под същия ъгъл като ръцете на Камила. Една нагоре и една надолу и настрани. На дванайсет и на четири часа. Но защо? Все още нямаме идея.
Миа като че ли понечи да каже още нещо, но размисли и се върна на мястото си. Днес наистина не беше на себе си.
Мунк отново се обърна към присъстващите.
— Непосредствени впечатления?
— Ненормален идиот! — изръмжа Къри.
— Благодаря, Къри. Други идеи? Асоциации? Каквото и да е.
Всички мълчаха. Останалите изглежда бяха също толкова потресени от снимките пред тях, колкото и Габриел.
— Добре, оставяме това засега. Докато не успеем да поговорим с въпросния Джим Фюглесанг.
Мунк погледна Анете Голи, а тя му кимна.
— Хубаво. — Той отново натисна бутона.
На стената се появи нова снимка и Габриел пак се сепна, но другите запазиха спокойствие. Явно вече се бяха запознали с нея, след като той повърна и се наложи да се прибере вкъщи — все още малко се срамуваше. Никак не подобаваше на полицай. Не се чувстваше особено уверен. Заразглежда любопитно снимките. Явно бяха кадри от филма, увеличен детайл от стената зад колелото, задвижвано от Камила, за да получи храна.
Габриел настръхна. Ето че се завърна: усещането след ужасяващия филм. Гаденето. Стегна се и забеляза, че и колегите около него са притихнали. Изведнъж тягостна сериозност изпълни залата.
Мунк мереше думите си, преди да изрече нещо.
— Както вчера обсъдихме, струва ни се, че тук виждаме извършителя.
— Дяволите да го вземат — изруга Къри, поклащайки глава.
— Не е съвсем ясно — Мунк посочи образа, — но изглежда тук седи човек.
Габриел забеляза с каква мъка говори началникът му.
— Наблюдава я — смотолеви той, после се опомни. — Камила е в плен. И има зрител. Някакъв човек…
— Човек-птица! — възкликна Къри. — Какво е това, за бога?! Кой, по дяволите, има пера по тялото си?!
Всички гледаха Миа, очакваха да им даде някакъв отговор, да им помогне да разберат, да намерят някаква логика, но тя продължаваше да мълчи.
