Той ѝ кимна — знак да остане права и да сподели новата информация с останалите. Габриел виждаше, че Юлва е притеснена, но най-вече горда от откритието си — застанала с ръце в джобовете, тя направи кратка пауза, преди да започне.
— Така, става въпрос за татуировката на ръката на Камила.
Присъстващите ѝ отвърнаха с кимане.
Конска глава и под нея буквите „А“ и „F“.
— През нощта останах будна, защото нещо не ми даваше мира. Беше ми позната отнякъде, но не си спомнях откъде.
Юлва се подсмихна и сведе поглед, преди да продължи. Явно ѝ беше леко неловко да стои така пред всички, но беше и доволна.
— Та… да, не можех да заспя. Лежах и размишлявах и изведнъж ми хрумна. Онази чертичка между буквите, нали се сещате?
Мунк беше намерил снимката на татуировката, светеше върху стената зад него. Ръката на Камила. Конската глава. Буквите „А“ и „F“.
Юлва се приближи до стената и посочи с пръст. Присъстващите насочиха към нея любопитни погледи.
— Ами ако тази чертичка не е чертичка, а буква? Виждате ли?
— „L“ — колебливо кимна Миа.
— Именно — усмихна се Юлва. — Ами ако буквите не са „А“ и „F“, ами… Вижте.
Тя отново посочи към стената.
— „ALF“? — прозина се Къри. — Онзи тип се казва Алф?!
Присъстващите се засмяха.
— Какво? — огледа се Къри.
Габриел не знаеше какво се случва с него, но в последно време изглеждаше много разсеян, не приличаше на себе си.
— Продължавай, Юлва — подкани я Мунк.
— Да, както казах — поде тя, — нещо ми беше познато, но не успявах да си спомня какво, докато не ме осени идеята за „L“. Не стана веднага, но нощес го намерих в интернет.
Тя отправи поглед към Мунк.
— Разпечатах няколко екземпляра. Може ли?
Мунк кимна с усмивка. Юлва се върна до мястото си и раздаде купчина листове.
— Какво е това? — попита Ким Колсьо.
— „Animal Liberation Front“ — обясни Юлва, отново застанала на подиума до Мунк. — ALF. Това е логото им или поне едно от тях. Конска глава с букви под нея.
В залата се разнесе шепот; момичето сияеше от гордост. Хвърли бърз поглед към Мунк, а той ѝ направи знак да продължи.
— „Animal Liberation Front“ е основан в Англия през далечната 1974 г. и днес има активисти в повече от четирийсет страни. Известни са с агресивното си поведение спрямо хора или компании, които държат животни в плен, и най-вече спрямо лаборатории, използващи опитни животни. Някои ги смятат за терористична организация, действаща в името на животните. Не се колебаят да прибягват до доста груби, дори незаконни средства за постигане на целите си.
— И се подвизават и в Норвегия? — попита Миа.
— Това е странното: и да, и не — отвърна Юлва. — В Норвегия организацията се нарича „Фронт за освобождение на животните“ и е била най-активна между 1992 и 2004 г. Предприели са множество нападения срещу ферми за кожи, магазини за кожени палта и подобни. Имат си сайт, но не е актуализиран от 2009 г., така че не съм сигурна дали още упражняват някаква дейност, или не, или пък действат по-прикрито, под друго име, или… знам ли.
Юлва отново погледна Мунк и той ѝ кимна да седне.
— Значи нашата приятелка Камила Грийн е имала на ръката си татуировка с логото на организация за защита на животните, „Animal Liberation Front“.
Мунк се загледа в получения от Юлва лист и ѝ се усмихна.
— Много добра работа си свършила. Браво, Юлва!
Гордото момиче отвърна на усмивката му.
— Бих искал да продължиш. Виж какво ще откриеш. Всичко, касаещо „Фронт за освобождение на животните“: дали в последно време е имало подобни набези, дали можем по някакъв начин да ги обвържем с Камила. Лудвиг ще ти помогне с архивите и с всичко, от което имаш нужда. Съгласни?
Юлва потърси с поглед Лудвиг. Той се усмихна и кимна.
— Добре — каза Мунк. — Чудесно начало на деня.
Габриел предположи, че сега началникът му ще излезе да пуши, но той не го направи. Вместо това включи проектора, беше видимо нетърпелив, сякаш искаше да навакса проспаното време.
— Вече имаме много факти, твърде много, така че е добре да ги отсеем.
Кимане от аудиторията.
— Първо уликата от разсадника. Марихуаната.
Погледна Ким Колсьо.
— Не е много — седем-осем стръка.
— Какво да мислим? Има ли отношение към нашия случай?
Ким сви рамене.
— Много е рано да се каже, но си струва да проверим. Не е от ресора на нашия отдел, а се съмнявам, че от Службата за борба с наркотиците ще се заинтересуват от толкова малко количество, но според мен Хелене Ериксен има за какво да отговаря.
— Ако е знаела — вметна Мунк.
— Естествено — кимна Колсьо. — Но все някой там е знаел и това би могло да ни доведе до нещо.
— Именно. Напълно съм съгласен. Трябва да ги навестим още днес. Ще се заемеш ли, Ким?
Колсьо кимна:
— Няма проблем.
— Чудесно — възкликна Мунк. — И понеже така и така отиваш там — бележката с нарисуваната сова. Дотук това е най-силната ни улика. Виждал ли я е някой? Дали някой от тях не я е написал? Известно ли е нещо за нея? Нали разбираш?
Ким Колсьо отново кимна:
— Ще се погрижа.
— Ще дойда с теб — заяви Къри.
— Отлично — одобри Мунк и премина на следващата снимка. — Перуката?
