— Не, изслушай ме. Ненадейно изниква някакво видео. Така, от нищото. А всъщност от колко време познаваме Габриел? Има ли шест месеца?
— Миа, не мислиш ли, че…
— Сериозно, Холгер. Тук мирише на гнило — прекъсна го Миа.
За пореден път гаврътна чашата и отново си наля уиски.
— Чуй ме, Холгер. Скункс не просто знае нещо, според мен знае много. В такъв случай навярно и Габриел е в течение. Наложително е да поговорим с него, но е важно да процедираме внимателно. Затова държах веднага да го обсъдя с теб. Разбираш ли?
Мунк кимна замислено.
— Най-добре е ти да се заемеш — отсъди накрая той.
— С кое?
— Да поговориш с Габриел. Утре. Той те харесва. Накарай го да каже каквото знае.
Коварно се завръщаха. Металният вкус в устата; пироните в слепоочията.
— Добре — усмихна се Миа и за пореден път изпи до дъно съдържанието на чашата.
— Обаче не пред другите, нали?
— Естествено.
— Имаме общо съвещание в десет. След това ще имаш възможност.
— Добре.
Миа се изправи.
— Значи според теб е бил той? — попита я Мунк, вече в коридора.
— Скункс ли?
— Да.
— Имам такова чувство. Във всеки случай не му е чиста работата.
— Хубаво. Бъди внимателна.
Мунк ѝ отвори вратата.
— С Габриел ли?
— Да.
— Разбира се, че ще бъда — обеща тя.
И с усмивка на уста се изгуби надолу по стълбите.
По време на цялото съвещание странно усещане глождеше Габриел Мьорк. Нещо не беше наред. Подозрението му се потвърди, когато веднага след края на срещата Миа го помоли да я последва в кабинета ѝ.
— Какво има? — попита учуден той, след като младата жена му каза да затвори вратата.
Тя го изгледа с изражение, което виждаше за първи път — смесица от подозрение и любопитство. Наклони глава настрани, като че ли искаше да прочете мислите му.
— Какво има? — повтори въпроса си Габриел.
Придърпа стол и седна.
— Ще те попитам нещо — предупреди Миа. — Важно е да ми отговориш откровено.
— Откровено ли? — засмя се Габриел. — Защо да не съм откровен с теб?
Тя извади ментово драже от джоба на якето си и го пъхна в устата, без да сваля очи от младия си колега.
— Скункс — натърти.
— Да? Какво за него? — сви рамене Габриел.
— Колко сте близки?
Бавно започна да му се изяснява. От това се опасяваше вече няколко дни. Скункс бе изплувал от нищото с видеото, после пак беше изчезнал и Габриел нямаше представа как да го намери.
— Какво имаш предвид? — не схвана хакерът.
— Каквото попитах.
Миа не откъсваше поглед от него. Разговорът заприличваше на разпит и това не му се нравеше.
— По-рано бяхме добри приятели.
— Колко добри?
— Много добри. Какво намекваш?
— Но вече не?
— Не, вече не — въздъхна Габриел. — Защо е всичко това, Миа? Обвиняваш ли ме в нещо?
— Не знам. — Миа отново наклони глава. — Имаме ли за какво да те обвиним?
—
Габриел започваше да се ядосва. Говорили са зад гърба му. Мунк и тя, а сигурно и някои от другите колеги.
— Честно, не знам къде е — разпери ръце той. — Сигурно съм идиот, но не разбирам в какво ме подозирате.
— Значи отдавна не си го виждал?
— От няколко години — поклати глава той. — Докато той не ме потърси.
— И вече не сте приятели?
— Не.
— Какво се е случило?
Писна му. До гуша му дойде. Напоследък не спеше добре. Колкото и да се опитваше, не успяваше да се отърси от образите. Изпосталялото момиче на колене в клетката. Надписът на стената зад нея. Пернатата сянка. Целият се разтреперваше само при мисълта за това.
— Слушай — гласът му прозвуча по-сърдито, отколкото възнамеряваше — Да, нов съм тук и не съм способен колкото другите, но правя каквото ми е по силите и ако знаех къде е, щях да кажа. Мислиш ли, че не се опитах? Мислиш ли, че не опипах почвата? Сериозно ли смяташ така? Обаче не получих отговор. Знаеш ли защо? Защото Скункс не иска да го открием. Защото…
Той млъкна, трябваше да се поуспокои. Кръвта му кипеше.
— Защо? — обади се Миа.
— Защо според теб?
— Защото се занимава с незаконни дейности.
— Именно — пак разпери ръце Габриел. — И какво? Подозирате, че съм замесен, така ли? По дяволите, Миа! Харесвам те, но няма да търпя подобно отношение. Работя като луд, откакто…
Миа вдигна ръка и го прекъсна, преди да успее да довърши.
— Съжалявам, Габриел — извини се тя и го погледна по-меко. — Бях длъжна да проверя.
— Какво да провериш? — сърдито попита той.
— Съжалявам — повтори Миа и беше искрена.
— Мамка му, Миа. Много грубо!
— Прости ми — отново се извиня тя.
Стана от стола и се настани на ръба на бюрото, точно пред Габриел.
— Какво си въобразяваше? Какво си
Габриел бе толкова гневен, че не можеше да се овладее. Изобщо не го очакваше.
Да го заподозрат в нещо подобно? Тя беше ли наясно колко се гордее, че е в екипа?
— Габриел — промълви Миа.
Приближи се още малко и сложи ръка на рамото му. Едва не го прегърна. Искрено се разкайваше.
