Минаха две години. Той свикна с вкуса на всички бонбони и макар децата да идваха и да си отиваха, се радваше на тяхната компания. Осъзна, че тази смърт е важна личност и държи мама някъде, докато не стане готова да се върне. Постепенно момченцето се почувства почти у дома си. Не като при мама, разбира се, но все пак… Гласовете зад стената винаги казваха хубави нещо за него. Децата на площадката за игра искаха да играят футбол или да се катерят по катерушката. Можеше да почака тук. Докато смъртта приключи с мама. Вече спеше по-добре нощем и се събуждаше щастлив.
Докато един ден на площадката пред къщата най-неочаквано не паркира кола и към него се приближи едно от женските лица.
— Искам да ти представя един човек.
— Добре — отвърна той с усмихнатото си изражение.
— Ще имаш нов дом.
Не схвана напълно значението на думите ѝ.
— Здравей — изведнъж го заговори светлокоса жена, слязла от непознатия автомобил.
— Здравей — отвърна той, протегна ръка и се поклони, както го бяха учили.
— Казвам се Хелене — приветливо се представи тя. — Хелене Ериксен.
— Хайде да влезем и да се поопознаем — предложи жената от дома.
Така и направиха. Влязоха в къщата, на масата имаше кюфтета, сипаха му червен сок, а новата жена положи ръце на раменете му със сериозен израз на лицето си.
— Настина много се радваме, че ще станеш част от нашето семейство.
Момченцето не разбираше какво се случва. Съществото в него посегна да хапе, но той съумя да се усмихне благодарение на маската, която се бе научил да носи.
Миа Крюгер занесе чашата кафе на масата, която бе заела, и пътьом взе един вестник. Разгърна го, но заглавията я потискаха, затова го остави и се фокусира над нещо позитивно. Вкусът на кортадото. И успехът още при първия опит. Не се гледа съвсем с добро око на това, да търсиш помощ от друга служба, но следователят от Крипос беше благоразположен, дори се зарадва, че се е свързала с него.
Полицията не разполага с улики.
Кой е убил Камила Грийн?
Когато преглеждаше таблоидите, винаги имаше усещането, че става въпрос за състезание. Полицията срещу извършителя. Изключително детинско. Отговорността е тяхна, ако не го заловят бързо. И отгоре на всичко — превъзнасят престъпника: това ѝ беше най-омразно. Отреждаха му място във вестника, независимо колко чудовищни са злодеянията му. Миа отпи глътка кафе. Изненадващо започна да проявява повече разбиране към Мунк и отношението му към журналистите. Тя никога не бе имала нещо против тях, въпреки че я преследваха, след като застреля Маркус Скуг. Наложи се да се скрие в анонимен хотел в „Майорстюа“. По дяволите, не разбираха ли, че са част от проблема? Има хора, готови на всичко, за да се прочуят.
Марк Чапман, убиецът на Джон Ленън.
Да видят името си във вестника.
Джон Хинкли, прострелял Роналд Рейгън, за да впечатли актрисата Джоди Фостър.
Толкова ли не познаваха историята? Не разбираха ли колко важна роля играят?
Ритуалното убийство не е разкрито.
Полицията е безсилна.
Опита се да не чете заглавията, ала не можеше да го избегне. Остави настрана вестника, но хората около нея бяха потънали в своите — обикновени хора в обедна почивка, вярващи безрезервно на информацията в медиите.
Никога не го беше виждала, но не се затрудни — все едно носеше табела, когато прекрачи прага и заоглежда помещението.
Отдел за компютърни престъпления.
Кимна ѝ, веднага дойде при нейната маса и протегна ръка.
— Роберт Ларшен — здрависа се елегантният, костюмиран мъж и седна.
— Миа Крюгер — на свой ред се представи Миа.
— Радвам се да се запознаем — усмихна се той. — И какво съвпадение, че се обаждате точно днес!
— В какъв смисъл?
— Кристиан Карлсен — отново се усмихна той.
— Скункс?
— Да, Скункс.
Следователят махна на сервитьора и посочи чашата ѝ, за да му донесе от същото. Извади от куфарчето си папка и я сложи на масата.
— Кристиан Карлсен — повтори той. — Признавам, изненадах се, когато позвънихте. От известно време го следим, но нямах представа, че е толкова сериозно.
— Какво имате предвид?
— Не знаех, че се касае за убийство — уточни Ларшен. — Разполагаме с много доказателства срещу него, но нищо, свързано с убийство.
— Все още не знаем достатъчно — обясни Миа, — но си струва да се провери.
— Разбирам — смигна инспекторът от Крипос. — Свръхсекретно, а?
Миа изпита известна неприязън към този човек, настанил се преди малко на масата ѝ, но не го показа.
— Каква е наличната ви информация?
— Кристиан Карлсен — покашля се Ларшен и отвори папката. — Хакер. Черен. Запозната ли сте с това понятие?
