Сине мой,
Стъмва се. Пиша тези думи на мъждукащата светлина, хвърляна от една маслена лампа. Тя привлича насекоми, но аз нито ги чувам, нито ги виждам. Забелязвам ги само когато усетя съвсем лекото пърхане на крилете им върху кожата си… Все по-често се улавям да се чудя дали времето, което прекарах в Юдея, не представляваше разцветът на империята. Сега вече времената са други. Император Тит се възкачи на трона след Веспасиан, който от своя страна наследи самоубилия се Нерон. Последният беше подкупен тиранин и напълно луд. За Галба дори няма нужда да говорим, страхливецът Отон се самоуби три месеца след възкачването си на трона, а Вителий беше убит, след което тялото му беше хвърлено в Тибър. Имах изключително високо мнение за Веспасиан. Надявам се синът му Тит да засвидетелства същото достойно поведение и качества като него и да не прилича на негодниците, последвали Нерон. Ох, отплеснах се…
В предишните си писма ти разказах за разпитите, на които подложих няколко от хората, замесени в залавянето и разпъването на Исус. Изчаках, преди да спомена Йосиф Ариматейски, който беше в центъра на заговора и ключът на тази сложна измама. Беше известен като богат и честен евреин. Бе много уважаван член на Синедриона. Мисля, че ти разказах в едно от предишните си писма как, колкото и да е странно, той ми сподели, че също бил ученик на Исус. Отидох до дома му в Йерусалим. Той си спомни, че присъствах онази нощ, когато положихме тялото в гробницата. „Как е възможно да си хем член на върховния съвет на евреите, хем ученик на Исус?“ — попитах го аз. Той каза, че не само бил против злото, извършено от Синедриона спрямо него, ами дори бил протестирал срещу плановете им на срещите им. Попитах го дали крие нещо от мен. Йосиф обаче само се усмихна и заяви, че хората, на които можело да се разчита, си мълчали, и че онези, които издавали тайни, разпространявали слухове. Повторих въпроса си и той каза: „Не на всички е отредено да получат ключа към тайните на небесното царство“. Напомних му, че Пилат се учуди, че Исус умрял само след няколко часа. Дръзкият му отговор гласеше той сам да пробвал да бъде прикован към кръст и да видел колко дълго щял да издържи на мъчението. Попитах го дали през нощта, когато му помогнахме да свали Исус от кръста и да го положи в собствената си гробница, е направил нещо, което би искал да ми сподели. „Нали ти беше с мен — напомни ми той, — какво бих могъл да сторя?“ Отбеляза и че преди да си тръгнем, бяхме избутали един голям камък пред входа на гробницата. После каза, че Исаия бил написал: „и гробът му се определи при безбожните, но остана при богатия в смъртта си; защото не е извършил неправда и не е имало измама в устата му“101. Попитах го кой е Исаия и какво общо има този цитат със случая. Отговори ми, че Исус действително бил страдащият Божи слуга, както бил предсказал пророкът Исаия преди хиляди години. „Никога не съм те лъгал — добави после. — Не забравяй, че ти разкрих истината чрез Исав и Яков“.
Трябва да призная нещо: неясните изказвания на всички, които бях разпитал, започваха да ме дразнят. Сякаш говореха на някакъв език, чийто думи разбирах, но въпреки това пак звучаха безсмислено. И все пак едно ми беше ясно. В качеството си на член на върховния съвет на евреите, Синедриона, Йосиф е знаел, че предателят Юда е обяснил на съвета къде и кога да намерят Исус, за да могат да го заловят, осъдят и накажат. Като верен негов ученик сигурно му е споделил това, за да го предупреди и предпази. Разбира се, че го беше предупредил! Затова ми се стори странно, че Исус и сподвижниците му не бяха избягали далеч от Йерусалим. Точно обратното: след вечеря се бяха върнали в Гетсиманската градина. Сякаш искаха той да бъде заловен. Точно така, като че ли желаеха да умре на кръста. Дълго се чудих защо не е избягал. Повечето хора биха отишли на сигурно място, ако знаеха, че ще бъдат заловени и зверски убити. Тук обаче човек трябва да се опита да разбере логиката на вярващия, синко. Исус е бил верен на бога, когото е почитал с искрена отдаденост, и на една по-висша кауза. Искал е да разпространи учението си за края на света, любовта към ближния, милостта и спасението. Затова е трябвало част от старата вяра да бъде обновена. От друга страна, трябва да се опитаме да разберем и евреите. Нима има някой, който иска законите на бога, в когото вярва, да бъдат пригодени според времето? Може би след петстотин години ще се роди поредният пророк, който да омагьоса масите за хилядолетия напред. Свещените текстове на евреите са предсказали идването на един цар. Месия. Повечето от тях не смятаха Исус за могъщ цар. Точно обратното. Той беше жалкият син на беден дърводелец. Не бе онзи, когото чакаха.
Никой не би прегърнал смъртта доброволно, ако може да я избегне. Е, поне аз така смятах тогава. Известно време след като бях разпитал Йосиф, дочух, че евреите му се ядосали, задето положил Исус в собствената си гробница Той смело обвинил лидерите им, че са се отнесли зле с него и че дори не се разкаяли за това при разпъването. На най-възрастните от тях това изобщо не се харесало и го хвърлили в затвора. Казват, че запечатали вратата на килията му и сложили един пазач да го наглежда. Въпреки това, незнайно как, успял да избяга, без да счупи печата. Върнал се в Ариматея в Юдея, но най-възрастните лидери впоследствие му простили.
В тази поредица от писма съм описал резултатите от проучванията и разпитите, които проведох. Но те не обясняват заговора, който разкрих. За да разбере човек какво всъщност се случи в дните преди и след разпъването и така нареченото „възкръсване“, му трябва интуиция, остър ум и въображение. В следващото си писмо, синко, ще предам, доколкото мога, своето собствено разбиране за случилото се през онези странни дни преди половин век, когато заловихме и разпнахме човек, представящ се за царя на евреите и сина на бога им. Достигнах до съвсем друга версия за истинските събития въз основа на проучванията и разпитите, които проведох, повърхностното ми прочитане на няколко от свещените еврейски текстове и разговорите ми с начетените евреи. Трябваше да замина за Цезареа Маритима, където да изложа заключението и аргументите си пред Пилат. След като му обясних хипотезата си, той добре се посмя и нарече Исус хитрец, каквото и да разбираше под това.
Стига толкова за днес. Не съм във форма. Имам чувството, че нещо в мен бавно се разпада. Органите ми са започнали да ме подготвят за дълбокия сън — за щастие, неособено болезнено. Дотогава ще се отдам на кратка нощна почивка, стига онази проклета кашлица да не ми попречи да заспя.
