В събота сутринта стояхме в кухнята и баба посочи цветната леха пред прозореца.
— Това там още не е оправено. Ще се погрижиш ли? Кога са посадили тази леха?
Не помнех точно, но беше не много преди смъртта на татко. Измърморих нещо и се опитах да отложа, но баба настоя:
— Не мога да повярвам, че Андрю я е оставил така, със случайни растения, просто забодени в почвата. Иди и разкопай цялото това място. В градинската барака има луковици от далия, готови за засаждане. Всичко трябва да се пресади. Върви веднага, ще бъде хубава изненада за майка ти. Можеш да го направиш в почивките между ученето.
Вече беше април, почти Великден, но навън още цареше пронизващ студ, макар че през онази седмица нямаше скреж. Опаковах се в жилетка и вълнена шапка, нахлузих гумените ботуши на татко и взех лопатата и греблото от бараката. Когато започнах да копая в края на издигнатата леха, открих гранитен перваз на около шест инча под повърхността. Спомних си старите черно-бели снимки на декоративно езеро на това място с каменно басейнче за птици в центъра и ми хрумна, че може би ще развеселя мама, ако възстановя предишния вид на езерцето.
Посъветвах се с баба и тя изцяло ме окуражи. Нямах представа какво да правя, затова преди да продължа да копая, отидох в библиотеката и взех „Пълен наръчник за градински езерца“. С баба внимателно проучихме правилния подход и после трябваше да отида отново до града, за да купя гумена настилка, с която да изолирам езерцето.
В неделя, след като цяла сутрин се преструвах, че уча, започнах отново да копая усърдно. Вълнувах се при мисълта колко доволна ще бъде мама. За възстановяването на езерцето щяха да са нужни няколко седмици, но тя може би щеше да прояви интерес към проекта. Щеше да се гордее с усилията ми и да разбере, че няма нужда татко да прави всичко в къщата. Майка ми винаги е искала „Авалон“ да остане идеално съхранена — същата къща, каквато е била в детството ѝ. През годините бяха добавени някои модерни удобства — като миялна машина и пералня, но мама изобщо не се занимаваше с тях, докато не се наложи да освободим чистачите, след като проклетият Пади Кери ни причини най-лошото. Мислех, че възстановеното езерце ще ѝ достави удоволствие. Каменната баня за птици беше оставена, увита в зебло, в ъгъла на бараката, дълго преди да се родя. Не исках да бъда твърде амбициозен, но си помислих, че по-късно, през лятото, с няколко съвета от специалист, бих могъл да инсталирам отново и нея.
Според инструкциите в наръчника трябваше да копая доста надълбоко, цели четири фута, защото под гумената изолация трябваше да се сложи ред тухли, които да предпазят от слягането на почвата и да осигурят стабилност на основата. Но изведнъж лопатата ми удари в нещо странно и видях някакъв плат да се подава през пръстта под разкъсан черен найлон. Разрових пръстта с ботуша на баща ми, любопитен и същевременно раздразнен. Не познах веднага десена на рибена кост. Наведох се да го погледна. И тогава ме лъхна вонята.
Изкрещях от ужас и отвращение и, неспособен да отвърна поглед, бутнах найлона нагоре с върха на ботуша си. Под платното се виждаше кичур неестествено черна коса, а безкраки и многокраки създания се плъзгаха и пълзяха през отвора зад част от виждащата се долна челюст. Стърчащият крив зъб не можеше да се сбърка, макар че плътта около него беше почерняла и подпухнала. Бързо върнах цялата пръст върху Ани Дойл, заслепен от сълзи.
Баба затропа на кухненския прозорец, крещеше през стъклото, че се мръква, че вечерята скоро ще е готова и трябва да се изкъпя и преоблека. Върнах градинските инструменти в бараката и влязох в къщата. Спрях за миг в трапезарията, за да отпия глътка бренди направо от гарафата. Качих се горе и взех душ. В шкафчето в банята беше шишето с валиума на мама. Дотогава не бях вземал, но знаех, че успокоява паниката ѝ, затова доближих устни до крана на чешмата и глътнах едно хапче.
Не помня много от разговора на масата, знам само че се мъчех да остана буден, а баба коментираше колко съм мълчалив. Тя бърбореше за това-онова, а когато вече не можех да държа очите си отворени, каза, че може би изкопаването на езерцето ми е дошло в повече и на другия ден щяла и тя да ми помогне. Тогава се стегнах и настоях, че съм напълно способен да се справя сам и че ще продължа на другия ден след училище.
— Е, добре, щом си сигурен.
Легнах си веднага и спах по-добре, отколкото бях спал месеци наред, без сънища, докато будилникът не ме събуди за училище. Тогава ужасът ме обзе отново.
На закуска баба гледаше през кухненския прозорец.
— Мислех, че копаеш езерцето. Изглежда, че си го запълнил пак.
Измислих някаква глупост, че е трябвало да затисна гумената изолация, за да се слегне, преди да изкопая отново пръстта. Тя не изглеждаше убедена, но беше готова да приеме, че знам какво правя.
Бях като малко камъче, отнесено в морето от огромна бурна вълна и не можех да се обърна за помощ към никого. Училището онзи ден беше… Нямам представа. Хелън ме чакаше на автобусната спирка, когато часовете свършиха.
