Нямах представа за какво говори, но реших, че в нейните очи той може да нарушава личното ѝ пространство. Но ако беше така, защо беше продължила да го вижда? Нямаше логика, но по-нататъшните въпроси засилиха смущението ѝ и аз оставих темата.
Спомних си как се беше държала Хелън с родителите ми преди, как изобщо не я беше грижа за мнението им и се тревожех, че е голяма грешка да се грижи за мама, но тя беше съвсем различна, когато действаше като сестра: учтива, почтителна, грижовна. Една вечер се върнах от работа и я заварих да пресажда саксии с мама на кухненската маса. Говореше мило и нежно, поддържаше ръката на мама, когато саксията заплашваше да падне от ръцете ѝ. Ако можеше да бъде все такава. По-късно го казах на Хелън.
— Аз съм добра актриса. Бих могла да спечеля шибан „Оскар“.
За тези кратки седмици мама и Хелън се сближиха. Кой би го помислил? Хелън каза, че Малкълм звънял няколко пъти, но мама отказвала да говори с него. Гласът му звучал загрижено.
— Да му кажем ли какво стана? — попитах Хелън.
— Не, това е нейна работа. Не е нужно да го вижда, ако не иска.
— Но той явно държи на нея.
— Да, но държи ли тя на него?
В службата бях обект на клюки. Момичетата ме обвиняваха, че съм прогонил Бриджет от работата ѝ. Ивлин и Сали се питаха защо аз не съм поискал да ме преместят. Опитах се да им обясня, че Бриджет искаше да е по-близо до дома си, но те бяха говорили с нея и знаеха, че аз съм сложил край на връзката ни.
— Тя много ти подхождаше — каза Джейн. — Виж как започна да се храниш здравословно, когато започнахте да излизате. Сам нямаше да успееш.
Възразих, че съм го направил сам. Те ме обвиниха в неблагодарност. Възползвах се от положението си на началник и ги отпратих по бюрата им. Бриджет се обади у дома и в офиса няколко пъти, надявайки се на помирение.
Каза ми, че Джоузи ме видяла в Атлоун. Аз директно отрекох. Казах ѝ, че Джоузи трябва да е сгрешила. Тя отново се обади следобеда. Била проверила и Джоузи била абсолютно сигурна, че съм бил аз.
— За бога, Бриджет, престани. Няма да се съберем отново. Не съм ходил в Атлоун. Не те обичам.
Затворих и видях, че Джейн ме гледа през отворената врата на кабинета ми. Тя поклати глава с отвращение.
Няколко дни по-късно Малкълм дойде вкъщи един час, след като се бях прибрал. Мама беше горе и си почиваше.
Не пожела да влезе, стоеше смутено на прага.
— Много съжалявам, исках само… Много се тревожа за нея — обясни той. — Не отговаря на обажданията ми и реших, че може да съм я обидил по някакъв начин.
Изглеждаше искрено разстроен.
— Не, уверявам ви, че няма нищо общо с вас. Просто ѝ трябва малко усамотение.
— Тя… ходи ли на лекар?
— Тя е в отлични ръце.
Това беше истина.
— Лорънс, не съм искал да заемам мястото на баща ти, знаеш го, нали? Не бих застанал между майка и син.
— Разбирам го. Когато тя реши, ще вечеряме заедно.
— Наистина ли? Бих се радвал. Много я харесвам.
Личеше си, че е вярно. Уверих го, че ще му се обадя след няколко седмици. Той изглеждаше облекчен.
Мама се оправяше. Говореше за свръхдозата като за дребна грешка. „Много глупаво от моя страна.“ Настояваше, че това няма да се повтори и че е реагирала прекалено остро на новината, че ще се изнеса. „Просто никога досега не съм била сама.“ Все още не искаше да си тръгна.
Най-после бях започнал да се възмущавам от майка си. Емоционалното ѝ изнудване ме държеше в капан. Хелън беше добра компания и макар да се разбрахме да поддържаме връзка, когато си тръгна, тя ми липсваше. В отношенията ни нямаше нищо романтично. Колкото и да бе необичайно, тя се беше оказала добър приятел в тежък момент.
Въпреки това постоянно мислех за Карън, чудех се как е реагирала на второто писмо на Ани, а после един ден тя ми се обади в офиса.
— Ти ли написа онези писма от името на сестра ми?
Замълчах, обмисляйки последствията от отговора си, но ми беше писнало от хитрости и измами, бях изтощен от лъжи. Исках най-доброто за Карън. Ако сега разбереше, че баща ми е убил сестра ѝ, че Ани е заровена в градината ни, че това е краят на търсенето ѝ, щеше ли това да ѝ осигури покой? Щях ли аз да намеря покой?
— Да — отвърнах.
Тя въздъхна и най-неочаквано каза:
— Мисля, че и аз те обичам.
Лорънс ми каза, че ще се изнесе. Не можех да го позволя. Мястото му щеше да бъде винаги тук, при мен. Той помисли, че съм се побъркала. Личеше си по начина, по който ми говореше понякога — сякаш съм дете. Реших да използвам убеждението му, че психиката ми е нестабилна, в наша обща полза. От известно време той се отдръпваше от мен, беше потаен и подозрителен. Укриването на историята с Ани Дойл му се беше отразило зле. Казах му, че не бива да мисли за това, но той много се тревожеше.
