Проклетата Елинор ме изигра със завещанието си. Беше ми казала, че ще се погрижи за нас, но ме беше изключила и се беше погрижила само за Лорънс. Винаги го е обожавала и често критикуваше качествата ми на родител, но дори когато чух думите от нейния адвокат — „за да бъде независим“, не повярвах, че Лорънс ще ме напусне. Единствената битка, която очаквах, беше с Фин и Роузи, които искаха „полагаемия им се дял“, защото бяха толкова алчни, че родиха осем деца. Бях планирала да напазарувам дрехи от бутиците, в които още помнеха името ми. Щях да изведа Лорънс и да го науча на най-важните неща за изисканата вечеря и хубавото вино. Копринените пердета в дневната бяха за смяна, както и килимите в коридора, по стълбите и на площадката. На стената над камината имаше пукнатина, а емайлът на ваната ми се лющеше. Татко никога не би допуснал такива несъвършенства. Най-после имахме средствата да възстановим всичко, но Лорънс възнамеряваше да ми се опълчи.
Опитът за самоубийство беше отчаян ход, но трябваше да направя нещо. Изобщо не глътнах хапчета, но изпих много вода, за да има какво да повърна, когато ме намери, в което бях сигурна. Знаех, че Лорънс никога няма да ме прати в „Сейнт Джон ъв Годс“ и за щастие той запази хладнокръвие и се обади на Хелън. След това започнах да виждам Хелън в друга светлина. Беше ясно, че тя обожава „Авалон“. Не ѝ трябваше сериозен повод, за да се появи. Беше се оказала полезна, когато Елинор умря. Макар и вулгарна и нецивилизована, тя беше забавна и прекрасно недискретна, освен това носеше известно име. Майка ѝ Анджела Д’Арси беше поетеса. Не беше написала нищо по мой вкус и, разбира се, беше ужасен бохем. Не беше изненадващо, че Хелън е толкова дива, но тя ми разказа цялата история за гостуването на Лорънс при семейството на Бриджет в Атлоун. Колко смешно, че глупавото момиче наистина бе очаквало моят Лорънс да се ожени за нея, след като нямаше нито образование, нито произход. Реших, че ще е полезно да държа Хелън край себе си, тъй като Лорънс явно ѝ се доверяваше повече, отколкото на мен.
За съжаление „свръхдозата“ задържа Лорънс само временно. Беше решен да осъществи плановете си и да заживее в къщата на Елинор. Опита се да ме подготви за заминаването си, като канеше Малкълм още по-често, сякаш Малкълм можеше да замени Андрю или Лорънс.
С Малкълм не бяхме говорили за инцидента с Ейми Малоун, откакто се беше случил. Казах му категорично, че ако иска да продължим отношенията си, не бива повече да споменава името на Даяна. Лорънс не му каза за хапчетата, но Малкълм заподозря, че има някакъв проблем с душевното ми състояние и настоя да отида на лекар. Продължавах да твърдя, че просто съм изкарала тежък грип. С Лорънс се разбираха добре и аз помолих Малкълм да се намеси и да помоли Лорънс да не се изнася.
— Лидия, той е на двайсет и три години. Мислиш ли, че ще остане тук завинаги?
— Защо не? Всичко, което му е нужно, е тук, в „Авалон“.
— Освен свободата му.
— Не разбирам за какво говориш.
— Младеж като него би трябвало да може да кани момичета, без майка му да наднича над рамото му.
— Но той няма приятелка. Поне аз не знам.
— За това говоря. Той е хубав младеж. И да няма, скоро ще си намери, а не каза ли, че ти не си се запознала с последното момиче? Бриджет, нали?
— Лорънс реши да не я води у дома. Никога не съм ѝ забранявала да идва вкъщи. Хелън идва и си отива, когато реши.
— Изненадан съм, че се разбираш с нея. Понякога е много невъзпитана. Удивен съм, че Лорънс е излизал с нея.
— Всъщност Хелън му въздейства добре. Виждаш ли, ти изобщо не го познаваш.
— Знам, че иска да порасне, да напусне дома си и мисля, че ще е полезно и за теб, ако го направи. Живея на десет минути оттук. Мога да дойда, когато ти е нужно.
Изобщо не се нуждаех от Малкълм, но съм твърде възпитана, за да го кажа. Имах друг план как да задържа Лорънс у дома. Той изискваше голяма финансова жертва, но нямаше да изгубим всичко. Една вечер отидох у зет си.
Фин не ме посрещна възторжено.
— Лидия, какво искаш?
Неуважението в гласа му беше непростимо, но аз прикрих неприязънта си и заговорих по същество.
— Фин, обмислях нещата и сега разбирам, че сгреших, като реших, че можем да задържим къщата. Искам да направим това, което ти предложи — да я продадем и да си поделим печалбата.
Той едва се въздържа да не затанцува джига още на мига. Повика Роузи и ме поканиха да вечерям с тях. Какъв спектакъл беше! Да, винаги съм искала още деца, но моите деца щяха да бъдат добре възпитани. Присъстваха пет от осемте деца, две от които бяха тийнейджъри и изглежда се състезаваха кой може да бъде най-нацупен. Лорънс никога не го правеше — дори когато се наложи да смени училището, а това беше по вина на Андрю. Малките деца се катереха по масата, пълзяха под нея и се замеряха с грах като диваци. Освен грах вечерята се състоеше от панирани рибени късчета и картофени гофрети — съвсем ново преживяване за мен. Роузи беше непримирима. След като чиниите и децата бяха изнесени от стаята, тя каза:
