Щом стига до мен, се засмивам и посочвам откритото му гърло и голите му ръце.
— Колко бързо се изстреля навън?
Преди да ми отговори, се оглежда, сякаш за да провери дали сме сами. След това приближава устните си към моите, първоначално нежно докосване, а после друга и по-продължителна целувка.
— Май съм бързал да те видя.
Ръцете му се пъхват под палтото ми и намират бедрата ми. Притиска ме към хондата внимателно. Обвивам ръце около раменете му, оставям се да се разтопя в обятията му.
За момент забравям Деня на благодарността. Забравям ресторанта. Забравям за ограничения, слаби „Сайдкари“, откраднати идеи — за стягането в гърлото си, когато мисля за бъдещето, за замръзналата вода в дробовете ми, когато опитвам да си се представя след пет, десет, двайсет години.
Колкото и да е мъчително, се отдръпвам за достатъчно дълго, за да му подам кутията със сладкиши.
— С любезното съдействие на Софи за любимия ни клиент.
Надига едно от пакетчетата към светлината на уличната лампа.
— Сладкиши. Е, това е прекрасно. Благодаря. И моля те, кажи на Софи, че благодаря и на нея.
Казвам му, че няма защо и отново се извинявам, много се извинявам, че се появих така. Че трябваше да се сетя, че не съм помислила, че наистина се надявам да не съм го обезпокоила.
— Не се тревожи за това. — Поставя кутията на покрива на хондата. — Трябва да се връщам — казва ми, но не помръдва. Нещо го задържа тук. Изкушение. Миг, по-хубав, отколкото си го е представял, който умолява да се проточи.
Отново ме докосва. Поставя ръка на тила ми и нежно подръпва косата ми. Бързо гризване по долната ми устна. Огън в стомаха ми.
Дишането ми става по-дълбоко. Притискам го към себе си, толкова силно, колкото изморените ми ръце позволяват. Искам го целия, искам да ме има цялата. Суети се с пуловера ми, с ризата ми. Нетърпеливи пръсти по кожата ми. Неговият студ и моята топлина. Затваря очи.
Може би го усеща, преди да го чуем. Устните му се отдръпват. Ръцете му ме пускат. Преди да успея да осъзная тези неща — преди да започне да ми липсва — ни достига.
Писък, толкова пронизителен, че раздира нощта на две.
Казва ти как да излъжеш Сесилия за Деня на благодарността.
— Кажи ѝ, че няма да се виждаш със семейството ти — инструктира те една нощ. — Кажи ѝ, че пътуват. Че през целия си живот са се трудили здравата и сега всеки празник го прекарват на круизен кораб.
Сесилия не се интересува особено от плановете ти за Деня на благодарността. Разказва ти за нещата, които е правила с майка си по това време на годината. Татко ѝ готвел през повечето вечери, но Денят на благодарността бил на мама, казва тя. Имала специална рецепта за саламура, картофено пюре със съвсем малко люспи от картофите, бисквити с парченца карамел, които печели заедно и носели на съседите.
Баща ѝ скърца със зъби, докато тя си спомня. В него се долавя скованост и напрежение в раменете му. Той е баща. Той е самотен родител.
В празничната вечер се старае. В общи линии. Нарежда масата, вместо обичайните хартиени салфетки слага платнени, пъхнати в халки с формата на пуйка, които Сесилия е направила преди много време. Оранжеви свещи, златисти хартиени чинии с червени ръбове.
Вместо пуйка пече гъска. Един колега от работата му я хванал сам, казва той. Замразил я и му я продал преди няколко дни. Жлъчка се надига в гърлото ти. Побутваш месото в чинията си, бяло и разкъсано. Насилваш се да дъвчеш и преглъщаш, дъвчеш и преглъщаш. Не ти се получава естествено да се храниш със създание, заловено и убито в гората.
Моркови с розмарин. Малки картофчета. Боровинков сос от консерва, точно както го обича Сесилия. Той се старае. Това е неговото момиченце и той има нуждата тя да го обича. Тя му трябва послушна, сляпа, обожаваща го. Трябва да вижда всичко, което той върши, за да я направи щастлива.
След вечерята има филм. Сесилия не си пада по празничните класики.
Нито пък ти. Никой няма настроение за големи щастливи семейства.
Сесилия прехвърля предложенията. Спира се на коледна романтична комедия. Млада английска актриса играе жена, изгубила контрол над живота си, с безперспективна работа, отчуждена от сестра си. Появява се мъж, който явно е ангел, върнал се от смъртта, за да я спаси. Води я на приключения из Лондон, показва ѝ всички странни и очарователни неща, които е пропуснала.
„Казвал ли ти е някой — пита младата английска актриса, докато следва ангела по тъмна уличка, — че в теб има нещо, което леко напомня за сериен убиец?“ Красивият ангел ѝ казва „Не, във всеки случай не повече от веднъж“. Репликата кара Сесилия да се засмее. Баща ѝ не реагира. Може би дори не е чул. Може би пише съобщение. Не знаеш. Съсредоточаваш се върху екрана.
