Това беше единствената ти грешка в деня, когато те срещнах. Помисли си, че ще ме изненадаш. Помисли си, че ще си първото лошо нещо, сполетявало ме някога. Но аз знаех как стават нещата. Родена съм в града, убил Кити Дженовезе; някои хора я чули да крещи, но се уплашили да се обадят на полицията или се объркали, или пък не мислили, че с обаждането си ще помогнат. Ето на какво ме научи Кити Дженовезе: когато светът не се грижи за теб, не можеш да се грижиш за другите.
Първите си стъпки съм направила в парка, в който в една августовска сутрин на 1986-а било намерено тялото на осемнайсетгодишно момиче, няколко часа след като си тръгнала от бара с момче, което познавала. От другата страна на улицата срещу същия парк една певица била застреляна през 1980-а от мъж, който в джоба си носел моя любим роман, когато бях тийнейджърка.
Така че, не, когато ме откри, това не ме изненада. Разбира се, че ме намери. Трябваше да сполетиш някого и сполетя мен.
Пикапът спира. Двигателят замлъква.
Годината, в която се родих: 1991-ва. Един ден погледнах в Уикипедия за нещата, станали в тази година. Като хороскоп. Исках да разбера какви са били поличбите при раждането ми.
Може и да помниш. „Джайънтс“ печелят Суперкупата. Дик Чейни анулира договор за петдесет и седем милиарда долара за някакъв военен самолет. Реактивен самолет убиец, изтребител стелт, машина, направена, за да унищожава. Разбираш ли накъде бия?
В същата година една жена — Чарлийз Терон я изигра във филм — признава, че е убила седем мъже. Били я, казва тя. Опитали да я изнасилят. Нямала избор.
Били са бурни времена. Операция „Пустинна буря“ на заден план. Разширен съдебен състав обвинява Майк Тайсън. Полицията арестува Джефри Дамър. Съветският съюз среща края си.
Светът е бил толкова окаян. Толкова хаотичен. Обичах го тогава, обичам го и сега. Това е единственото, което така и не ми отне. Спрях да обичам другите. Спрях да обичам себе си. Спрях да обичам семейството си, когато да ги обичам стана прекалено. Но никога не спрях да обичам този голям абсурден, красив ансамбъл, който всички образуваме заедно.
Не знам защо го прие толкова лично, като обида към себе си и към вярванията си — статистическата невероятност на човешкия живот на земята.
Въздишка, последвана от изщракването на предпазния му колан. Стъпки отвън, които заобикалят пикапа. Вратата на мястото до шофьора се отваря. Освобождава те от колана. Не можеш да видиш, но помниш гората — любимото ти място, преди той да те вземе, с най-високите дървета и най-меката трева.
Тази земя не е мека. Свличаш се шумно отгоре ѝ. Черепът ти се блъска в нещо — корени, дънер, може би камък. Само знаеш, че главата ти гори, скалпът ти кърви и всичко това ти причинява такава болка.
Струва ти се ненужно да те боли толкова.
Но ти не определяш правилата. Никога не си ги определяла.
