Тайният орден полностью

— Поредна проява на чувството ти за несигурност.

— Наистина ли? Значи много ми личи. — Той погледна през рамо. — Ще трябва да си потърся по-добър шивач.

— Скоро ли си бил там? — тръгна отново Кордеро.

— В Бразилия ли? Да, преди няколко години, но за кратко. Имах малко работа.

— По отвличания и откупи?

— Може и така да се каже — отговори той. Добре помнеше този случай — трябваше да открие един мъж, за когото смяташе, че има пръст в тормоза и убийството на няколко свои приятели.

Следователката, която крачеше до него, за пореден път го оцени, този път по-високо:

— Може да се окажеш и морски тюлен.

— Да не забравяме проблема с плуването и умните момчета.

— Не, няма — усмихна се тя и спря пред дълъг дървен плот, където оперативните работници бяха наредили в пластмасови пликове с етикети отгоре веществените доказателства, които бяха намерили. Щяха да ги отнесат в участъка. Чакаше се само демонтажът на дъската и системата от макарите и въжето.

— Вземи — подхвърли му жената чифт латексови ръкавици. — Можеш да разглеждаш и да пипаш всичко, но първо трябва да ме питаш.

Милион отговори бяха на върха на езика на Харват, но като завършен професионалист се въздържа.

— Да започнем с куклата например — предложи той.

Кордеро кимна към отговорника за доказателствата, който намери в списъка си искания предмет и помоли Харват да се разпише, преди да му го подаде, за да го разгледа.

Нямаше нужда да вади ухиленото дяволче от найлоновата опаковка. Интересуваше го само надписът върху свитъка.

— Има ли някой лупа или нещо, с което да мога да прочета текста върху него? — попита той.

Отговорникът взе за малко лупа от един от криминалистите и му я подаде. Харват изви куклата така, че светлината да пада върху нея. Видя нарисувани върху свитъка същия череп и кръстосани кости, както и короната над тях, които вече беше виждал на снимките от убийството на Клер Маркорт. Под тях бе и надписътСмърт на тираните, а под него и инициалите С.Н.С.

Харват благодари и върна лупата и доказателството на отговорника.

— Имаш ли някаква идея какъв е смисълът на написаното? — попита Кордеро.

Не искаше да научи някоя държавна тайна. Няколко минути в интернет бяха достатъчни, за да разбере истината и сама.

— „Смърт на тираните“ и черепът с кости и короната обобщават популярните антибритански настроения в колониите, довели до Войната за независимост — обясни той. — Според нас съкращението С.Н.С. означава „Синове на свободата“ — организирана група от съпротивата, отговорна за обесването на чучелото на Оливър на Дървото на свободата.

Кордеро нахвърля нещо в бележника си и попита:

— И каква е връзката с нашата жертва — господин Пенинг?

Сега вече отиваше към държавната тайна.

— Какво имаш предвид?

— Каква е връзката му със символите.

— Може някой да го е смятал за тиранин.

— А ти какво мислиш?

— Почти нищо не знам за този човек, поне не достатъчно, за да имам мнение.

Тя погледа известно време въжетата и макарите, после обърна очи към Харват.

— На мен ми се струва твърде лично.

— Убиецът определено е искал да изпрати послание.

— Смърт на тираните ли? Твърде неопределено, ако питаш мен — подхвърли Кордеро. Последно записване в бележника и вдигна очи. — Какво друго би искал да разгледаш?

Харват обходи с поглед предметите върху масата. Нищо от изложеното там не му подсказваше следа.

— Мисля, че това е всичко.

— Е, добре — рече тя. Сложи и своя подпис под списъка с доказателствата и каза на оперативния, че вече може да прибере всичко, за да го изпрати в лабораторията. — А сега нека поговорим защо всъщност си тук.

— Вече ти казах, че жертвата има… извинявай, имаше много влиятелни приятели във Вашингтон.

— Първоначално ФБР твърдеше, че единственото, което знае, е, че Пенинг е отвлечен. После се оказа, че същата нощ са изчезнали още четирима, но ФБР отказва да ни съобщи какво ги свързва. Няма нужда да си следовател, за да разбереш, че нещо ни спестяват. Ето че сега един остроумен мъж от типа на Джеймс Бонд се появява на местопрестъплението ми, запознат повече от обикновено с американската история, и отказва да ми съобщи кой е нашият клиент. Ще ме извиниш, но вътрешният ми индикатор, че ме баламосваш, пълзи към червената зона.

Джеймс Бонд.Това трябваше да го запомни.

— Мисля, че работата ти предполага да си подозрителна към всичко.

— Ивсеки— добави тя.

Харват се усмихна и се опита да смени темата.

— Какво знаеш за обстоятелствата около отвличането на Пенинг?

— Нищо.

— Нищо ли?

— Точно така — гласеше отговорът ѝ. Беше отпуснала длан върху дръжката на пистолета си. — Мисля, че знаеш далеч повече от това, което ми казваш. Не може ли да си помогнем един на друг? Може би. Или може би не. Няма да ти дам никаква информация, докато не се изясним.

— Може да звънна във Вашингтон и да помоля някой от приятелите на господин Пенинг да говорят с твоя началник.