Пит затвори папката и я остави върху бюрото на Хънтър.
— Това, което имаме тук — рече Хънтър мрачно, — е единственият случай на подаден преди бедствието сигнал за бедствие, както и свидетелски показания за състоянието на хората и екипажа.
— Ще излезе така, че „Лили Марлен“ е била нападната от самата аварийно-спасителна група — каза Пит.
Боланд поклати глава.
— Мъжете от „Сан Габриел“, които са се качили на борда на яхтата, са били обявени за невинни. Радионасочващото устройство установило, че когато е отговорил на сигнала за бедствие, испанският товарен кораб се е намирал на дванайсет мили от местопроизшествието.
— Никакъв друг кораб ли не е бил забелязан наблизо? — попита Пит.
— Знам какво си мислиш — намеси се Денвър. — Но пиратството по бурни морета си отиде заедно с преустановяване изработването на късите закривени саби.
— В съобщението на Дюпри също се споменава за мъгла или гъст облак — настоя Пит. — От „Сан Габриел“ не са ли видели нещо, подобно на мъгла?
— Не — отговори Хънтър. — Първият сигнал за бедствие е бил изпратен в 20:50 часа. В тази ширина винаги е мрачно. Тъмният хоризонт би попречил да се види каквато и да е следа от гъста мъгла.
— Освен това — допълни Денвър, — мъглата в онзи район на Тихи океан през месец юли е по-рядко явление от снежна буря на плажа Уайкики. Малък локализиран облак мъгла се образува, когато застоялият топъл въздух се охлади и втечни — най-често в спокойна нощ, когато се срещне с хладна повърхност. В онези райони условия за подобно нещо не се създават. Ветровете са почти постоянни през цялата година, а морската вода с температура от двайсет и два и двайсет и пет-шест градуса трудно може да се нарече хладна повърхност.
Пит сви рамене и отвърна:
— Това решава въпроса.
— Има и нещо друго — пак се обади Хънтър с все тъй мрачно лице. — Дори „Сан Габриел“ да не е пристигнал на мястото, „Лили Марлен“ при всички случаи е щяла да бъде взривена и да потъне. И тогава е щяла да бъде вписана в графата за загадъчно изчезнали плавателни съдове.
Денвър се вгледа в него.
— От друга страна, ако същества не от този свят са нападнали „Лили Марлен“, то те едва ли биха направили същото и с друг кораб наблизо или пък биха оставили време за оглед на аварийно-спасителна група. Те трябва да са имали някаква цел.
Боланд разпери ръце.
— Ето го, пак почва!
— Придържай се към фактите, командире. — Хънтър изгледа Денвър със смразяващ поглед. — Нямаме време за научна фантастика.
Мъжете се умълчаха; единствено приглушените звуци на апаратурата отвъд облицованите стени нарушаваха настъпилата тишина. Пит разтърка очи, после тръсна глава, сякаш да прочисти съзнанието си. Когато заговори, изричаше думите много бавно.
— Мисля, че Бърдет засегна интересна тема.
Хънтър го погледна.
— Нима сте склонен да вярвате в малки зелени човечета с щръкнали уши, които имат зъб на морски кораби?
— Не — отвърна Пит. — Но вярвам на вероятността, че който или каквото и да стои зад бедствието, те са искали именно испанският товарен кораб да се озове на мястото.
Думите му заинтригуваха Хънтър.
— Да допуснем, че за малък процент от изчезнали кораби обяснението е лошо време, лошо корабоводене и лош късмет. Тогава правим една крачка напред и казваме, че в дъното на останалите загадки стои разум.
— Добре, значи има мозък, който ръководи представлението. Тогава какво той… — Боланд замълча и се загледа в усмихнатия Денвър. — Добре де, какво той е щял да спечели, като се остави на испанците да го заловят насред масовото убийство?
— И защо ще трябва да се отклонява от установената практика? — попита Пит. — Моряците са прословути със суеверието си. Мнозина от тях дори не могат да плуват, а на пръсти се броят онези, които ще нахлузят водолазна маска за лице и апарат за дишане и ще се гмурнат под повърхността. Те прекарват живота си в кръстосване по морската повърхност. И най-дълбоките им страхове и кошмари са съсредоточени във вероятността да се удавят. Моето предположение е, че това е бил предварително подготвен план от страна на наш незнаен злодей, който е искал пътниците на „Лили Марлен“ и екипажът й да бъдат намерени безбожно осакатени и струпани на купчини по палубите. Дори кученцето не е било пощадено.
— Звучи ми като добре разработен план за сплашване на неколцина моряци — не отстъпваше Боланд.
— Не само на неколцина — продължи Пит, — ами на цял флот моряци. С две думи: цялото представление се е разиграло с цел предупреждение.
— Предупреждение за какво? — попита Денвър.
— Предупреждение да се стои далече от точно този район на морето — отвърна Пит.
— Трябва да призная — каза Боланд, — че след случая с „Лили Марлен“ морските плавателни съдове избягват района на Водовъртежа като че ли е чумав.
— Имате един проблем. — Тонът на Хънтър беше странно мек. — Единствените свидетели на място — аварийно-спасителната група — са били взривени заедно с кораба.
Пит се усмихна многозначително.
