— Мога ли да видя документите ви за самоличност, моля?
— Можете, стига и аз да видя на кого ги подавам.
— Ако обичате, сър, оставете личната си карта на палубата и отстъпете назад.
Пит изруга под носа си. Знаеше, че проверката на документите е обичайна военна процедура в случаи на тревога или извънредно положение, но защо е тази предпазна мярка, за да се качи човек на това старо корито? Той остави внимателно маузера си на палубата и бръкна в джоба си, за да извади личната си карта. Очите му не можеха да проникнат в тъмнината и той заопипва една след друга няколкото пластмасови карти. Когато пръстите му усетиха изпъкналите букви на тази, която му трябваше, извади я и я подхвърли на няколко крачки пред себе си. Тънък като молив лъч освети документа, после се вдигна към лицето му.
— Извинете за неудобството, сър, но адмирал Хънтър нареди да поддържаме засилена охрана на кораба. — Една черна сянка подаде обратно картата за самоличност на Пит. — Качете се по първата стълба вдясно от вас и ще намерите командир Денвър в помещението за навигационни карти.
— Благодаря — изръмжа Пит, след което се наведе да вземе оръжието си и се отправи по стълбата към мостика. Горе завари тъмната кормилна рубка празна, затова мина през нея и внимателно отвори първата врата. Тук най-сетне бе посрещнат от обилна светлина.
— Здравей, Дърк — поздрави го радушно Денвър с цигара между пръстите си и когато размаха ръка, пепелта падна върху масата за карти. Той беше облечен с черен пуловер и замърсени спортни панталони. — Добре дошъл на борда на единствената плаваща вкаменелост на Военноморските сили на Съединените щати.
Пит му отвърна с фамилиарен поздрав и рече:
— Не очаквах да те заваря тук, Бърдет. Мислех, че си останал в оперативния пункт с адмирала.
Денвър се усмихна.
— Ще ида и там. Но не можах да устоя на изкушението да дойда да пожелая на теб и Пол късмет в претърсването.
— Да, ще ни е нужен, и то много.
— Наистина ли смяташ това за странен феномен?
— Както каза шефът ти, нашата работа е да намерим и извадим „Старбък“. Всяко залавяне на призраци е допълнителна печалба. Освен това нашите научни работници и инженери от НЮМА нямат навика да претърсват Бермудски триъгълници или Тихоокеански водовъртежи. Оставяме това на писателите с въображение и със склонност към преувеличаване. Всяко необяснимо откритие е чиста случайност, което след това тихомълком се прибира в папка.
— Ще ми дадеш ли пример?
Пит се загледа разсеяно в полуразгърнатата карта върху масата.
— Има само един пример отпреди близо девет месеца, наподобяващ стила на Жул Верн. Два от нашите океанографски кораби извършвали поддънно профилиране и хидроакустични проби в Курилската падина край Япония, когато уредите им засекли звук на плавателен съд, пътуващ с висока скорост в дълбоки води. И двата кораба легнали на дрейф, като изключили всичките си машини и настроили измервателните си уреди за засичане на онова, което се движело под водата.
— Възможно ли е някой уред или оператор да е допуснал грешка? — попита Денвър несигурно.
— Едва ли — отвърна Пит. — Изследователите бяха най-добрите в техните области. А когато имаме два различни кораба с два комплекта прецизна апаратура, проследили и записали еднакви показания, всеки процент грешки се елиминира напълно. Няма спор, че „нещото“ — подводница ли, морско чудовище ли, или както искаш го наречи, е било там. И то се е движило със сто седемдесет и пет километра в час, на дълбочина малко под шест хиляди метра.
Денвър бавно поклати глава.
— Невероятно! Умът ми не го побира.
— Това е само половината — продължи Пит. — Друг кораб, работещ над Каймановата падина край Куба, попаднал на подобен радиолокационен контакт. Лично се запознах с данните от Курилската и Каймановата падини. Хидроакустическите графики съвпадат до милиметър.
— Военноморските сили уведомени ли са за това?
