— Най-сполучливата маскировка, която си виждал — прекъсна го Денвър. — Ръждата е направена от химикали и няма да познаеш, че е изкуствена, дори да я гледаш на слънчева светлина от метър разстояние.
— Тогава защо е оборудван с усъвършенствана техника? — попита Пит.
— Не съдете за „Марта Ан“ по външния му вид — подкрепи с известна доза скромност думите на Денвър Боланд. — Като го гледате, изобщо няма да допуснете, че е натъпкан със спасителни съоръжения.
— Замаскиран спасителен кораб — рече бавно Пит. — Нов вид заблуда.
Денвър се усмихна.
— Маскарадът влиза в работа за… нека да го наречем най-деликатните възстановителни проекти.
— Адмирал Сандекър спомена за няколко от вашите деликатни постижения — каза Пит. — Сега вече виждам как сте ги извършили.
— Никоя задача не е много голяма или много малка — засмя се Боланд. — Ние можехме да извадим „Андреа Дориа“, ако ни бяха наредили.
— Дори и да открием „Старбък“ обаче, пак няма да можете да я извадите на повърхността с толкова малък екипаж, въпреки автоматизираните ви съоръжения.
— Това са само предпазни мерки, скъпи ми Пит — каза Денвър. — Адмирал Хънтър настоя да използваме рехав екипаж по време на претърсвателната операция. Не е нужно да се дават напразни жертви, ако „Марта Ан“ бъде сполетяна от съдбата на останалите кораби. От друга страна, ако извадим късмет и открием „Старбък“, тогава ще се наложи да извършиш няколко курса с хеликоптера от мястото, където е открита подводницата, до Хонолулу и обратно, за да извозиш спасителния екипаж и всяка необходима резервна част и апаратура.
— Добре сте го обмислили — призна Пит. — Само че аз ще спя по-спокойно, ако имаме и въоръжен ескорт.
Денвър поклати глава.
— Не можем да рискуваме. Руснаците ще се усъмнят в мига, в който надушат, че някакъв стар товарен параход е ескортиран от военноморски ракетен катер и до изгрев-слънце ще пуснат по петите ни „Андрей Виборг“.
— „Андрей Виборг“? — повдигна вежди Пит.
— Това е руски океанографски плавателен съд, класифициран от военноморското разузнаване като шпионски кораб. От шест месеца насам той е по петите на операцията по издирването на „Старбък“ и все още се намира някъде в океана, опитвайки се да открие следа от подводницата. — Боланд млъкна, за да отпие от кафето си. — Сто и първи отряд изразходва много време и усилия, за да поддържа прикритието ни като търговски кораб. Не можем да си позволим да бъдем разкрити сега.
— Както виждаш — допълни Денвър, — „Марта Ан“ е напълно независима от военноморските сили. Той е вписан в регистъра на Съединените щати като търговски кораб. И ние възнамеряваме да поддържаме това дискретно.
— Не се ли притеснява военноморският флот от факта, че „Андрей Виборг“ души наоколо?
— Той не е сам — отвърна със сериозно лице Боланд. — Още четири кораба сноват из северния претърсвателен район. Военноморският флот никога няма да преустанови търсенето, независимо колко малка е вероятността да има оцелели. Наречете го традиция, майоре, но невероятно е чувството, когато плавате в морето, хванат за парче плавей, след като корабът ви е отишъл на дъното, знаейки, че нищо няма да бъде спестено, за да бъдете спасен…
Боланд бе прекъснат от почукване на вратата.
— Влез! — извика той.
Един младеж на около деветнайсет-двайсет години влезе в помещението. Той носеше кепе на касапин на главата си и син работен комбинезон. Без да обръща внимание на Пит и Денвър, той заговори на Боланд.
— Извинете, сър, но главният механик докладва, че машинното отделение е в пълна готовност, а боцманът е строил командата си за отплаване.
Боланд погледна часовника си.
— Добре. Предайте им след десет минути да вдигат котва и да потеглят.
— Слушам, сър — отвърна младият моряк, отдаде чест и си тръгна.
Боланд се усмихна самодоволно на Денвър.
— Не е лошо. Изпреварваме с четирийсет минути графика.
— Хеликоптерът вързан ли е здраво? — поинтересува се Пит.
Боланд кимна.
— Да. Като се съмне, можете да му направите последна проверка.
Пит стана, приближи се до илюминатора и вдъхна дълбоко въздух, за да прочисти дробовете си от застоялия дим от цигарите на Денвър. Пристанищният въздух ухаеше на чисто в сравнение с въздуха в задушната стая за морски карти.
— Настанихте ли Дърк? — обърна се Денвър към Боланд.
— Има една свободна каюта до моята, която пазим за важни личности — отвърна Боланд със сарказъм. — За Пит ще направим изключение.
Пит се загледа продължително, но без нотка на гняв или неприязън, в дима, който се виеше от пепелника. Той беше способен да подмине вербалния присмех така, сякаш пропъждаше комар от ръката си. Хънтър беше хитра стара лисица, щом като поставяше двама души с различни характери в един отбор.
— Е, време е да вървя — каза Денвър, нарушавайки неловкото мълчание.
— Ще ти пращаме картички от време на време — подметна Пит.
