Пит огледа екраните. Камерите вече се спускаха под повърхността и той видя как вълните се плискат в обективите, които бавно потъваха в смълчаното, искрящо от слънцето, неспокойно водно пространство. Две от камерите записваха цветно и създаваха впечатлението, че синьо-зелените сенки се изгубват в безкрайността.
— Следващият уред е усъвършенствана хидроакустична станция — продължи да обяснява Боланд. — Тя прави подробни „звукови“ снимки на океанското дъно и всичко, намиращо се там. Имаме също така и система за странично радиолокационно изследване, чийто обхват от двата борда на кораба е по половин миля. Нейните датчици също ще бъдат влачени зад кораба.
— Пояс на детектиране с обща широчина цяла миля — отбеляза Пит. — Това е внушителен участък от целия претърсвателен сектор.
На Пит му направи впечатление, че Боланд изобщо не си направи труда да го представи на никого от екипа, обслужващ съоръженията. Ако нещо особено много липсваше на Боланд, това бяха добрите обноски. Пит се почуди как ли е стигнал до този си ранг.
— А тази душичка тук — отбеляза с гордост Боланд — е мозъкът на комплекта от уреди — компютърната система „Селко-Рамзи“ 8300. — Той кимна към тесен пулт с лампички и превключватели, поставен над широка клавиатура. — Тя отчита географските дължини и ширини, скоростта и курса. С две думи, тя е скачена със системата за централизирано управление и оттук, докато открием „Старбък“, тази нечовешка маса от транзистори ще ръководи кораба.
— Напълно хигиенично — смънка Пит.
— В какъв смисъл?
— Ами нищо не се пипа от човешка ръка.
Боланд смръщи чело.
— А, да, може и така да се каже.
Пит се наведе над рамото на оператора, седнал зад клавиатурата на системата.
— Наистина забележително. „Селко-Рамзи“ 8300 може да бъде претоварена и репрограмирана от главен превключвател. Така вероятно операциите могат да бъдат следени и в Пърл Харбър. Това ще е от полза за адмирал Хънтър, в случай че ни застигне съдбата на хората на борда на „Лили Марлен“. При първата поява на опасност той и Денвър могат да претоварят системата ни, да обърнат кораба и да го върнат в пристанище. Адмиралът може и да загуби екипажа, но Сто и първи отряд ще прибере спасителния си кораб непокътнат. Наистина забележително.
— Ти явно си запознат с електрониката — каза бавно Боланд и по лицето му се изписа странна смесица от подозрение и уважение.
— Може да се каже, че съм запознат повърхностно с повечето от съоръженията, които имате на борда.
— Нима вече си виждал всичко това?
— Най-малко на три океанографски кораба на НЮМА. Вашите потенциални възможности са до известна степен по-специализирани, тъй като основната ви задача са спасителните операции. Но нашето техническо ниво е малко по-високо от вашето поради научното естество на нашите изследвания.
— Моите извинения — насили се да се усмихне Боланд. — Аз подцених талантите ти. — Той се обърна, отиде до дежурния офицер, каза му нещо и се върна при Пит. — Хайде, ела да те почерпя едно.
— Нима военноморският правилник го разрешава? — захили се Пит, изненадан от внезапната проява на дружелюбност от страна на Боланд.
В усмивката на Боланд се долавяше известна лукавост.
— Забравяш, че от техническа гледна точка това е граждански кораб.
— Напълно подкрепям техническата страна на въпроса.
Те тъкмо тръгнаха към вратата, когато дежурният офицер съобщи:
— Шкипер, телевизионните камери и хидроакустичните датчици са в готовност.
Боланд кимна.
— Бързо се справихте, лейтенант. Ще потеглим веднага щом…
— Един момент — прекъсна го Пит. — Само от любопитство, на каква дълбочина сме?
Боланд го погледна учуден, после се обърна.
— Лейтенант?
Офицерът вече се беше навел над датчика и гледаше съсредоточено назъбената линия, която се изписваше върху милиметровата хартия.
— Хиляда седемстотин двайсет и девет метра, сър.
— Има ли нещо необичайно в това? — попита Боланд.
— Би трябвало да е по-дълбоко — отвърна Пит. — Може ли да погледнем картите на океанското дъно?
— Заповядайте, сър. — Лейтенантът отиде до една широка маса с плот от матово стъкло и включи горното осветление. Разгъна голяма карта и защипа краищата й за ръбовете на масата. — Това е дъното на Северния Тихи океан. За съжаление обаче, картата не е много подробна. Съвсем малко експедиции за изследване на дълбочината са идвали в тази част на света.
Боланд изведнъж прояви възпитание.
— Дърк Пит, да ти представя лейтенант Стенли.
Пит кимна в знак на поздрав.
— Добре, Стенли, нека да видим какво имате — каза той, като се облакъти в края на масата и се вгледа в странните на вид контури, представляващи дъното на Тихи океан. — Къде се намираме?
— Точно тук, майоре. — Стенли отбеляза с малка „човка“ мястото върху картата. — 32°10’север, 151°17’запад.
— Значи сме над фрактурната зона Фулъртън — каза бавно Пит.
— Звучи ми като счупване на кост по време на футболен мач — вметна Боланд, който също се бе надвесил над картата.
— Не, фрактурна зона означава разлом, пукнатина в земната кора. Оттук до калифорнийското крайбрежие има стотици такива.
