— Тя лежи на пясъчното дъно и по-истинска и по-ясна от това не може да бъде — измърмори Боланд, без да отмества поглед от екраните. — Носовата й част не е заровена, както пише в съобщението на Дюпри. Но като се изключи това, не виждам нищо необикновено.
Пит каза:
— Не си никакъв Шерлок Холмс. Значи не виждаш нищо необикновено, така ли?
— Не виждам да е разбита носовата й част — отвърна Боланд бавно. — Но може да е пробита под корпуса, а това ще се види едва след като бъде извадена. Нищо странно няма в това.
— Доста силна експлозия е нужна, за да се получи дупка, достатъчно голяма, за да потъне подводница с размерите на „Старбък“ само на дълбочина двайсет и седем метра — отбеляза Пит. — На дълбочина триста метра и пукнатина колкото косъм ще свърши същата работа. Но на повърхността тя ще може да се справи и с всичко, което е по-малко от голяма дупка. Да не говорим, че една експлозия ще остави отломки, разхвърляни наоколо; нищо не детонира чисто, без да остави следи след себе си. Както виждаш, в пясъка наоколо няма нещо повече от винтче. Което ни води до следващото стряскащо заключение и то е: откъде е дошъл този пясък? Ние изминахме мили над този подводен хълм и не видяхме нищо друго, освен назъбени скали и растителност. А тази подводница лежи в най-спретнатия малък участък пясък, който си виждал.
— Може да е просто съвпадение — предположи спокойно Боланд.
— Че Дюпри е разположил загиващата си подводница на единственото място за приводняване в протежение на мили? Изключително съмнително. Сега идваме до най-неприятния момент. Наблюдение, което не може да бъде лесно обяснимо. — Пит се наведе по-близо до екраните. — Останките от потънали плавателни съдове са много полезни. За морския биолог те са съвършената лаборатория. Ако данните за потъването на кораба са записани, възможно е учените да установят скоростта на обрастване на различните видове морски свят по останките. Обърнете внимание, че външността на корпуса на „Старбък“ е чиста и лъсната като в деня, когато е била пусната на вода.
Всички отново отместиха погледи от измервателните си уреди към мониторите. Боланд и Стенли просто останаха загледани в Пит. Нямаше нужда да поглеждат към мониторите, за да се уверят, че той е прав.
— Както изглежда — продължи Пит, — поне по външния й вид, „Старбък“ е потънала не по-рано от вчера.
Боланд уморено потърка с ръка челото си.
— Хайде да се качим горе — предложи той — и да обсъдим положението на чист въздух.
Като застана на лявото крило на мостика, Боланд се обърна и отправи поглед към морето. След още два часа слънцето щеше да залезе и синият цвят на водата започваше да потъмнява. Той се чувстваше изтощен и когато заговори, заговори бавно и с големи паузи.
— Нашите заповеди… бяха да открием „Старбък“. Направихме първата стъпка от мисията ни… Следващата задача е да я извадим на повърхността. Искам… да се върнеш в Хонолулу за спасителния екип.
— Не мисля, че ще бъде разумно — отвърна спокойно Пит. — Все още не сме вън от опасност. Скоро ще се стъмни. А именно по такова време е изчезнала „Старбък“.
— Не виждам причина за паника. „Марта Ан“ разполага с достатъчно съоръжения за откриване, които могат да засекат опасност от всяка посока и от всякакво разстояние.
— Но вие имате на борда само лични стрелкови оръжия — отвърна Пит. — Каква полза от детекторните ви съоръжения, щом не можете да се отбранявате? Може и да сте открили гробището на Водовъртежа, но нямате и най-малката представа кой или какво е причинило потъването на плавателните съдове.
— Щом дяволът и антуражът му от призраци не са се появили досега — настоя на своето Боланд, — значи няма да се появят изобщо.
— Нали сам каза, Пол, че лично ти си отговорен за този кораб и екипажа му. В мига, в който аз се издигна във въздуха, можете да се простите с последната си надежда за спасение.
— Добре, слушам те — предаде се Боланд. — Какво предлагаш тогава?
— Ти много добре знаеш отговора — каза нетърпеливо Пит. — Да се гмурнем до подводницата. Една проверка от първа ръка е задължителна. Скоро ще се мръкне, така че „ако има нещо гнило в Дания“, ще трябва да го открием час по-скоро.
Боланд погледна разсеяно към залязващото слънце.
— Не разполагаме с много време.
— На нас са ни необходими не повече от четирийсет и пет минути.
— На нас?
— На мен и още някой бивш водолаз, ако ти се намира такъв.
— Щурманът ми, лейтенант Марч, е служил четири години на ядрена подводница и е опитен водолаз.
— Звучи чудесно. Тръгвам с него.
Боланд изгледа замислен Пит.
— Възразявам.
— Проблем ли има?
— Не съм склонен да ви пратя долу. Твоят адмирал Сандекър ще ми извие врата, ако се случи нещо.
Пит сви рамене.
— Едва ли.
— Много си самоуверен.
— Защо да не съм? Подкрепен съм от най-чувствителните уреди за откриване, познати на човека. Няма никакви необичайни показания по или около корпуса на „Старбък“. Къде е рискът?
