Марч прочете съобщението и потупа с пръст водолазния си часовник. Пит нямаше нужда от подсещане — вече знаеше, че текат последните им двайсет минути въздух. Той вдигна отново дъската и хвана здраво Марч над лакътя, забивайки пръсти в плътта му. Младият лейтенант разбра, че трябва да се подчини на командата на Пит; под маската очите му се отвориха широко. Той погледна сянката на корпуса на „Марта Ан“, знаейки, че телевизионните камери ги наблюдават. Поколеба се, за да печели време.
Пит обаче не се подлъга. Той заби още по-силно пръсти в ръката на Марч. Жестът му даде резултат. Марч кимна в знак на разбиране, бързо се обърна и заплува към носовата част на подводната лодка. Пит не очакваше младежът да постъпи другояче.
Последва Марч по петите, плувайки през струята от мехурчета, които изпускаше дихателният апарат на младия лейтенант. Само след секунди сенките им пропълзяха върху корпуса и те отново надвиснаха над палубата на „Старбък“. Един омар тромаво прекъсна разходката си по носовата пътека на подводницата, като панически закрачи странично, спусна се по заобления корпус и скочи върху пясъка. Ако омарът беше уплашен, същото можеше да се каже и за Марч. Пит ясно го видя как потрепери неволно, когато погледна към аварийния люк и си представи зловещата сцена под капака му.
„Отвори го“ — написа Пит на дъската си. Марч го погледна, потрепери отново, но бавно коленичи до люка и напрегна мускули, за да завърти ръчното колело. Пит почука с барфа по капака на люка и металическият звук проехтя усилен от водата. Подтикнат към действие, Марч се напъна да завърти колелото с такава сила, че вените на врата му се издуха до краен предел. Колелото обаче не помръдна. Той се отпусна и погледна Пит с питащи очи, в които проблясваха гневни пламъчета. Пит вдигна три пръста и му посочи към колелото — знак да опита трети път. Той се измести, заставайки срещу младия лейтенант, и пъхна задния край на копието в едната четвъртинка на колелото, за да го използва като лост. После кимна на Марч.
Двамата заедно се напънаха. Най-накрая колелото поддаде, отначало не повече от сантиметър, но след това сантиметър по сантиметър колелото започна да се върти по-лесно, докато не се отвъртя докрай. Марч отвори капака на люка и надникна право надолу в шлюзовата камера. Еднаквото налягане между вътрешния и външния въздух беше лош знак. Пит разбра, че грандиозният му план започва да се пропуква. И все пак му беше останала още една карта и само една минута време, за да я изиграе.
Той изтри дъската и написа въпрос към Марч: „Ще можеш ли да се справиш?“.
Младежът кимна и вътрешно потрепери, като схвана призрачното послание, което съдържаше въпроса на Пит, после издърпа своята дъска и написа в отговор: „Ще бъде трудно без захранване“.
Пит също драсна набързо: „Да опитаме“.
Решавайки, че е безполезно да спори, Марч постоя неподвижен за миг, докато събере смелост, после се гмурна в зловещия мрак на шлюзовата камера. Пит го изчака да се ориентира по слабата светлина, която се процеждаше отгоре. Когато постави плътно ръце върху въздушните вентили, Марч кимна и Пит се спусна при него, като затвори капака след себе си.
Аварийният отсек представляваше тръбообразна камера в корпуса на подводницата. Той побираше шестима души и беше направен така, че при потъване на подводната лодка екипажът да влезе тук, да затвори херметически вътрешния капак, а после да наводни камерата чрез предпазния клапан. Когато водното налягане навън се изравнеше с вътрешното и останалият въздух бъдеше изпуснат, мъжете просто отваряха външния капак и се издигаха към повърхността. В този случай Пит и Марч щяха да извършат обратната процедура — първо щяха да изпуснат водата, а после да влязат, както се надяваше Пит, в сухата вътрешност.
Лудост беше единствената дума, с която Марч можеше да определи влизането им в непрогледната тъмнина на камерата. Пълна лудост! Щеше да е много по-просто, ако отвореха вътрешния капак, без да се промъкват през тъмното тясно помещение. Защо трябваше да се губи време в безсмислен опит да се изравнява налягането, след като подводницата беше пълна с вода? Те нямаше да намерят нищо друго, освен вътрешност, пълна с разложени трупове. И двамата щяха да са мъртви, ако не побързаха; той очакваше всеки момент да изразходва и последния си запас от въздух. Лудост, повтори отчаяно той в себе си. Изглеждаше невъзможно, но му се стори, че е плувнал в пот. После завъртя клапана.
