На Марч му бяха нужни шейсет секунди, за да намери и задейства най-горната антена. После Пит взе микрофона и бе погълнат от задачата си в зловещата пустота на подводницата, забравяйки напълно за обратното си връщане на повърхността. Той нагласи честотата на брегова трансмисия, знаейки, че ще бъде прехваната от бункера в Пърл Харбър. Това трябва да накара някои хора да повярват в призраци, помисли си той ехидно. После натисна предавателния бутон.
— Здравей, здравей, „Марта Ан“! Тук „Старбък“. Повтарям: тук „Старбък“, Чувате ли ме? Вие сте наред.
Боланд не остана бездеен. Веднага щом Пит затвори аварийния люк на „Старбък“, той нареди на двама от най-опитните си мъже да се приготвят за гмуркане. Те щяха да вземат със себе си и резервни бутилки със сгъстен въздух, за да подменят изразходваните от Пит и Марч, които вероятно вече използваха резервните си. Той удари отчаяно юмрук в масата за карти. Двамата се бяха задържали прекалено дълго в подводницата — сигурно са се заключили в аварийния отсек. Дявол да те вземе, Пит, помисли си той, дявол да те вземе, задето пое този глупав и огромен риск!
Той взе микрофона на вътрешната разговорна уредба.
— До мъжете на платформата за гмуркане. Имате по-малко от пет минути да ги изкарате оттам. Тъй че размърдайте задниците си.
Той постави микрофона обратно на мястото му и се обърна към телевизионните монитори. Очите му се приковаха в екраните със студен и нетърпелив поглед.
— Колко имат още?
Стенли погледна часовника си за петдесети път.
— Ако не се напрягат, им давам не повече от три минути.
Докато всички наблюдаваха как водолазите скочиха във водата и заплуваха с всички сили към подводницата, в коридора отвън се чуха стъпки и боцманът се втурна запъхтян в детекторния пункт.
— Хванахме ги! — извика той. — Хванахме „Старбък“ по радиото!
— Какви ги говориш? — попита рязко Боланд.
— Имаме гласова връзка със „Старбък“ — отвърна по-спокойно боцманът.
Боцманът тъкмо си тръгна от детекторния пункт, когато Боланд се наведе над рамото на радиста. Той обърна глава към него.
— Не е за вярване, сър, но майор Пит ни се обажда от вътрешността на подводницата.
— Свържи ме и включи високоговорителя — нареди Боланд, който не можеше да прикрие възбудата в гласа си — може би Пит в края на краищата беше постигнал невъзможното.
— „Старбък“ — заговори Боланд, — тук „Марта Ан“. Край.
Боланд се загледа във високоговорителя така, сякаш очакваше Пит да изскочи от там.
— „Марта Ан“, тук „Старбък“. Говорете.
— Ти ли си, Пит?
— От плът и кръв.
— В какво състояние сте двамата?
— Чудесно. Марч изпраща най-сърдечните си чувства. — Пит замълча, за да увеличи тона. — „Старбък“ не е наводнена. Повтарям: „Старбък“ не е наводнена. Ако имаме още десет души с нас, ще можем да я откараме у дома.
— Къде е екипажът?
— Няма и следа от него. Сякаш изобщо не е съществувал.
Боланд не отговори веднага. Опита се да осмисли невероятните думи на Пит, които напразно възпроизвеждаха в ума му един пустеещ и призрачен кораб, изоставен без никакъв надзор. Не чувстваше нищо наоколо, дори не забеляза, че половината членове от екипажа на „Марта Ан“ стояха безмълвно в коридора. Първо дойде пъплещата вълна на сковаващото неверие, а след това мъчителното и нетърпимо проумяване на самата истина.
— Моля те, повтори!
— Подводният съд е напълно изоставен. Поне от носовия торпеден отсек до главния команден пункт. Още не сме проверили задните отсеци. Изглежда, че някой е така любезен да плаща редовно сметката за електричеството. Имаме захранване от левия реактор.
Коленете на Боланд се разтрепериха. Той помълча, после се изкашля и заговори:
— Ти и Марч направихте каквото можахте за каузата. Сега тръгвайте обратно към аварийния люк и се връщайте на „Марта Ан“. Изпращам хора с резервни бутилки за издигането ви на повърхността. До теб ли е лейтенант Марч?
— Не, отиде към кърмовите отсеци, за да провери дали не са наводнени и дали реактивните торпеда „Хиперион“ са все още в устройствата си за изстрелване.
— Предполагам, знаеш, че на тази честота ще бъдеш прехванат от всеки приемник в радиус от над хиляда километра.
— Кой ще повярва на радиопредаване от подводница, потънала преди шест месеца?
— На първо място, нашите приятели от Съветския съюз. — Боланд избърса потта от челото си с носна кърпа. — Предлагам да сметнем работата за свършена. Веднага щом Марч се върне, потегляйте нагоре. Адмиралът може да се обади за пълен доклад. Затова се постарай сигналите ти да не бъдат засечени отново — това е заповед!
Той едва ли не видя усмивката по лицето на Пит.
— Добре, татенце. Зареждай бара. Ще се видим след… — Гласът на Пит секна насред изречението. Единственият звук, който се чу по високоговорителя, беше приглушеното пращене между трансмисиите.
Боланд доближи микрофона до устата си и присви очи от нарастващ вътрешен страх.
— Не те чувам, „Старбък“. Моля те повтори.
Продължаваше да се чува само пращене.
— Говори, Пит. По дяволите, защо не отговаряш?
В отговор получи единствено мълчание.
