Той се обърна отново към деформираното тяло върху палубата и осъзна, че гледа първото си реално доказателство. Това не беше пришелец от външния космос, а човешко същество с две ръце и с два крака, което кървеше като всички хора.
Пит не изчака да види появата на още от тях. Ако те го дебнеха, той нямаше да може да ги убие по същия начин, тъй като барфът му съдържаше само една газова касета.
Пит се почувства безпомощен, но в следващия момент му дойде просветление — оръжието, чиято сянка бе видял върху напречната преграда, оръжието, убило Марч! С два скока той се озова под операционната маса. Не го беше забелязал досега, тъй като то повече наподобяваше на малка ръкавица със сочещ безименен пръст, отколкото на пистолет. Ръкохватката беше от типа петопръстна, в който всеки пръст си имаше своя собствена опора. Ръката прилепваше за нея като излята. Оръжието с къса петсантиметрова цев нямаше спусък в общоприетия смисъл, а малък бутон, разположен така, че върхът на пръста почиваше върху него и се задействаше със съвсем леко натискане.
Пит не загуби време да го пробва. Той бързо се върна в радиорубката, хвана протестиращия Фарис за ръката и се втурна заедно с него към аварийния люк.
Оставаха им около десет крачки, за да прекосят машинното и реакторното отделение и да стигнат до вратата на торпедния отсек, когато Пит внезапно се спря и Фарис се блъсна в гърба му. Насреща им стоеше огромен като планина мъж, само по зелени къси панталони, насочил същото като в ръката на Пит оръжие.
Пит извади късмет — изненадата беше на негова страна. Докато той очакваше и се опасяваше от ненавременен сблъсък, то другият мъж — не. Нямаше въпроси като „Кой сте вие?“ или „Какво правите тук?“. Първо проговори оръжието на Пит, когато пръстът му натисна бутона и последва едва чуто лъкатушещо свистене.
Снарядът от оръжието на Пит — той все още не знаеше какво изстрелва мъничката цев — уцели мъжа високо в челото. Непознатият отскочи силно назад, блъсна се в турбината и падна ничком, удряйки силно главата и гърдите си в пода. После, преди още мъжът да изпусне последния си дъх, Пит мина покрай него и избута Фарис през вратата в торпедния отсек.
Фарис се препъна и се просна на пода, повличайки Пит със себе си. Пит удари крака под коляното си в прага и изпусна малкия пистолет. Неимоверно острата болка породи в него чувството, че кракът му е отсечен. Но не само болката го парализира, докато се мъчеше да стане, а по-скоро сковаващият го страх и осъзнаването, че е нахълтал слепешката и безразсъдно в носовия торпеден отсек. Той затърси пипнешком странното си оръжие с пълното съзнание, че е твърде късно, че един от двамата мъже в отсека ще го убие с лекота.
— Пит? — извика по-ниският мъж.
Пит беше сигурен, че ушите и съзнанието му го мамят, но в следващия момент проумя, че вижда пред себе си кърмчията на „Марта Ан“.
— Вие сте ни последвали? — успя да изрече той.
— Командир Боланд предположи, че сте на път да изразходвате въздуха си — отвърна кърмчията. — Затова ни изпрати с резервни бутилки. Ние влязохме през аварийния отсек. Изобщо не очаквахме да е сух.
Скованите сетива на Пит започнаха да се отпускат.
— Нямаме много време. Ще можете ли да наводните този отсек?
Кърмчията го изгледа почуден. Другият мъж, в когото Пит разпозна един от матросите, просто попита:
— Искате да наводним…
— Да, по дяволите! Не бива никой да е в състояние да издигне тази лодка поне до един месец.
— Не мога да го направя — отказа колебливо кърмчията.
— Нямаме време за губене — настоя Пит с тих глас. — Марч вече е мъртъв и ние ще го последваме, ако не побързаме.
— Лейтенант Марч е мъртъв? Не разбирам. Защо едно наводняване…
— Няма значение. — Пит погледна кърмчията право в очите. — Аз поемам отговорността — и още преди да довърши изречението, в съзнанието му изплуваха същите празни, безсмислени думи, които бе казал и на Марч.
Матросът посочи към Фарис, който седеше на палубата, загледан в нищо определено пред себе си.
— Кой е този?
— Оцелял от екипажа на „Старбък“ — отвърна Пит. — Трябва да го изкараме на повърхността. Има нужда от лекарска помощ.
Ако матросът се изненада, че среща човек, който трябваше да е мъртъв отпреди няколко месеца, то той с нищо не го показа. Вместо това само посочи с брадичка зейналата рана в кървящия крак на Пит.
— Май и вие се нуждаете от лекарска помощ.
Кракът на Пит бе загубил всякаква чувствителност. Той беше благодарен, че поне нямаше подутина, издаваща счупване.
— Ще се оправя — обърна се той към кърмчията. — Наводнете този отсек!
— Печелиш — рече механично кърмчията, — но против волята ми.
— Така да е! — отвърна нетърпеливо Пит. — Ще го направите ли?
