— Каквото и да направим, един добър спасителен екип може да я взриви отвътре в рамките на два дни. Аварийният люк в този отсек е единственото място, откъдето някой може да влезе отвън, така че, това все пак ще е някаква помощ, поне докато няма да има достъп до захранването на подводницата. Най-доброто разрешение ще бъде да затворим аварийните клапани и да пуснем водата да нахлуе в торпедните тръби. После ще откачим изсмукващите помпи, в случай че някой се опита да включи в отсека външен източник на захранване. Вероятно ще му е нужно ден и половина, за да разбере какво сме направили, а след това още три-четири часа, за да сложи всичко в ред, да изпомпа водата и да херметизира отсека.
— В такъв случай предлагам да започнете да обезопасявате вратата на машинното.
— Има и друг начин да спечелим още няколко часа — каза бавно кърмчията.
— Какъв е той?
— Да изключим реакторите.
— А, не! — възрази твърдо Пит. — Когато сме готови, няма да можем да си позволим лукса да изчакаме новото стартиране на реакторите.
Кърмчията погледна Пит с безизразно лице.
— Бог да ни е на помощ, ако се издъниш — обърна се той към матроса. — Откачи помпите и отвори вътрешните врати на торпедните тръби. Аз ще се заема с клапаните и външните врати на тръбите отвън. — После застана с лице към Пит. — Е, Пит, сатанинското дело е на път да се осъществи. Но ако грешиш, ние ще станем най-старите хора във военния флот на Чичо Сам, преди да сме си платили скъпо за това.
Пит се усмихна.
— С малко късмет, може и да получиш медал.
Кърмчията направи кисела физиономия.
— Съмнявам се, уважаеми, дълбоко се съмнявам.
Боланд знаеше как да подбира хората си. Двамата спасители се заловиха за работата си спокойно и сръчно — като механици по време на автомобилно състезание. Всичко вървеше гладко. Кърмчията излезе през аварийния люк, за да отвори външните врати на торпедните тръби и да затвори изпускателните клапани. Пит тъкмо бе превързал крака си с парче от одеяло от празното легло и чу кърмчията да подава предварително уговорения сигнал с почукване по капака на люка. Тогава той избута Фарис в торпедната тръба, а матросът от „Марта Ан“ започна да отваря клапите, за да пусне морската вода в долния отсек. Когато нахлуващата вода достигна еднакво налягане, оставяйки само шейсетсантиметров въздушен мехур до тавана, той се гмурна и освободи вратите на торпедните тръби. С изненада видя как една синя на цвят риба най-безгрижно изплува от тръбата и влезе в отсека.
Пит трябваше да насили Фарис да сложи бутилката със сгъстен въздух и накрайника на регулатора за въздух, а после сам постави маската за лице върху недоумяващите му очи.
— Виждам, че се справя, сър. — Матросът се бе промъкнал до Фарис и бе обвил с ръка кръста му като менгеме.
Пит, облекчен, че го освободиха от тази отговорност, само кимна в знак на благодарност, после нагласи собствените си водолазни принадлежности, като замени почти изразходваната си бутилка с резервната. След това матросът потупа по вратата на люка с дръжката на ножа си и направи път на кърмчията да пробие прикритието отвън.
На теория те всички до един можеха да бъдат издигнати до повърхността от въздушния мехур, когато той изтече от подводницата. Но теорията невинаги предвиждаше неочакваното, както стана с въздушния клапан на Пит, който се закачи на ръба на капака на аварийния люк и увисна там. Пит се спря за миг и проследи с отчаян поглед как другите се стрелнаха към повърхността, без изобщо да забележат, че той пропусна мехурообразния си асансьор.
Натискайки цялата си тежест надолу, докато клапанът се освободи, беше относително лесно, но когато се оттласна нагоре към открито море, на пътя му се изпречи друга опасност — една риба чук, дълга пет метра. В първия момент Пит си помисли, че огромното сиво деветстотинкилограмово чудовище, една от редките видове акули, познати на човека, ще мине над главата му. Но после, в един миг, той видя как широката плоска глава се обърна и тръгна към него; зиналата й уста разкриваше заплашително острите като бръснач зъби.
Барфът на Пит беше захвърлен като ненужен върху подводницата; единственото му оръжие, при това отчайващо негодно, беше малкият пистолет във вид на ръкавица, който бе убил Марч. Докато акулата се приближаваше, привлечена от облака кръв около крака на Пит, той я гледаше като омагьосан как плува плавно към него, правейки лек завой, вторачила едното си голямо око в края на изострената си муцуна.
