— Ще е твърде късно. Времето ни е ограничено от мига, в който пуснахме котва. Каквото и да се е случило с другите плавателни съдове, ще се случи и на нас.
Боланд изглеждаше скептичен.
— Цялата работа ми се струва направо фантастична. Според радиолокатора в радиус от петстотин метра няма друг плавателен съд, а хидроакустическите съобщения не потвърждават наличието на подводници. Откъде, по дяволите, могат да дойдат?
— Стига да знаех отговора — каза раздразнен Пит, — щях да поискам повишение на заплатата си… и щях да го получа.
— Ако не излезеш с нещо по-конкретно — отвърна Боланд, — ще останем на котва тук до сутринта. А призори ще започнем операцията по изваждането на „Старбък“.
— Гладна кокошка просо сънува. До сутринта „Марта Ан“ ще лежи на дъното до „Старбък“.
— Забравяш — настоя спокойно Боланд, — че мога да поискам по радиото от Пърл Харбър да изпратят въздушна подкрепа, преди да се е мръкнало.
— Наистина ли?
Докато го гледаше, Боланд си помисли, че пронизващите го зелени очи излъчват неоправдан положителен поглед, но с Пит трудно можеше да е сигурен човек. Изражението му показваше точно онова, което Дърк Пит искаше да покаже и нищо повече.
— Адмирал Хънтър потвърди ли твоите обаждания?
— Ние ги пращахме на бреговата честота, същата, каквато използваше и ти от подводницата.
— Не ти ли се струва странно, че не е изпратил съобщение, свързано с откриването на „Старбък“? Ти сам каза, че моето предаване от подводницата се е чуло от всеки приемник в радиус от хиляда и петстотин километра. Как тъй никой не се намеси с изрази от рода „Върви на майната си!“ или „Какво е времето?“. Защо Хънтър или Гън не поискаха подробностти? Ето ти случай да откриеш, че нищо не е било предадено, дори фалшивото съобщение за стопен лагер във вала на гребния винт.
Този път Пит улучи право в целта. Боланд повдигна вежди, после спокойно натисна бутон на интеркома и каза:
— Тук командир Боланд. Установете връзка с Пърл по сухоземен код шест. Уведомете ме веднага щом получите потвърждение оттам.
— Сухоземен код шест. Прието, сър — отвърна глас по високоговорителя.
— Какво те кара да мислиш, че съобщенията ни не са били изпращани? — попита Боланд.
— Освен „Лили Марлен“ никой друг не е изпращал съобщение. Дори и „Старбък“. От което следва, че нашите незнайни приятелчета няма да позволят на света да узнае какво сме открили.
— Ако си прав, значи те заглушават трансмисиите ни.
— Бъди сигурен, че го правят — увери го Пит. — Това обяснява защо от изчезналите кораби не са били улавяни никакви сигнали. Те са изпращали такива, но нито един не е бил получаван в бреговите постове в Оаху. Обяснява още и фалшивото местоположение, съобщено от Дюпри, преди „Старбък“ уж да изчезне. Нашите незнайни приятели имат мощен предавател, скрит някъде. Вероятно на някой от Хавайските острови. На тях ще им е нужна сухоземна база, за да поддържат антена, толкова висока, че да заглушава сигнали от кораби в морето.
— Командир Боланд? — разнесе се дрезгав глас по високоговорителя.
— Боланд слуша. Говорете.
— Нищо, сър, просто нищо. Те потвърдиха, но не на сухоземния код шест. Повторих повикването четири пъти. Те само поискаха да изпратя съобщение. Нищо не разбирам, командире. Повиквателните сигнали по бреговия канал идват съвсем безпогрешно. Някой се опитва да си прави шегички.
Боланд изключи вътрешната разговорна уредба. Никой не проговори. Като че ли не е важно, че сме влезли във връзка, помисли си Пит. Единственото, което има значение, е, че сме във връзка не с когото трябва.
— Лоша работа — изрече Боланд с мрачно лице.
— Това дава отговор на един въпрос. Но какво всъщност е станало с екипажа на „Старбък“ преди шест месеца? И щом подводната лодка е в изправност, защо е останала да лежи на дъното?
— Можем да зачеркнем руснаците или някоя друга чужда сила — каза Боланд. — Те не умеят да пазят тайна толкова дълго.
— Колкото и налудничаво да звучи — каза Пит, — не мисля, че пленяването на „Старбък“ е било конспирация или предварително обмислено действие.
— Прав си, наистина звучи налудничаво — съгласи се Боланд. — Това не е точно най-лесният номер на света да сложиш неумишлено ръка върху ядрена подводница насред океана.
— Някой е ръководил работата — отвърна Пит. — Марч и аз не открихме нищо, което да сочи към някаква дори минимална повреда вътре или извън корпуса.
— Тази теория няма да издържи. И цяла армия не може да проникне в подводницата. Внушителен брой усъвършенствана детекторна апаратура щеше да подаде предупредителен сигнал. „Старбък“ има автоматични аларми, които могат да събудят и умрелия, когато бъдат активирани при отваряне на вентилаторите или люковите капаци. Нищо освен риби не може да се приближи до нея на разстояние по-малко от един хвърлей.
— И все пак дори съвременните подводници не са пригодени да отблъснат нашественици на бордовете си.
Преди Боланд да отвърне, глас по високоговорителя го изпревари.
— Шкипер?
— Продължавайте.
— Бихте ли дошли на мостика, сър? Има нещо тук, което трябва да видите.
— Намекнете ми за какво става дума.
— Ами, сър… то е доста ненормално…
