Може би има мотив? Дяволско съвпадение ще е, ако не е така.
Пак се затичахме по пътеката и Рони смени темата:
- Така, реши ли какво ще облечеш на хелоуинското парти на Кетрин?
Погледнах я изумено и за малко да се препъна.
- Мамка му - изръмжах.
- Очевидно го казваш в смисъл, че си забравила за купона. Цупеше се по този повод само преди два дни!
- Бях малко заета, ясно? - изсумтях.
Но не беше „ясно“. Кетрин Мейсън-Джилет беше една от най-добрите ми приятелки. Бях носила розова абитуриентска рокля с буфан ръкави на сватбата й. Страхотно унижение. На всички ни бяха казали голямата лъжа за шаферските дрешки. Можехме да отрежем роклите късо и да ги носим и в нормалния живот. Да бе, как не. Или пък да я надяна на следващото официално събитие, на което ме поканят. И на колко такива ходи човек, след като завърши колежа? Николко. Или поне никол-ко, на които бих облякла доброволно розова рокля с буфан ръкави и бухнала пола, изхвърлена от гримьорната на „Отнесени от вихъра“.
Кетрин провеждаше първото си парти след сватбата. Хелоуинските празненства започваха много преди здрачаване, така че да мога да се появя и аз. Когато някой си даде толкова труд, налага се да отидеш. Дявол го взел.
- Имам среща в събота - казах.
Рони спря да тича и се втренчи в мен в огледалото. Продължих напред; ако тя искаше да задава въпроси, първо трябваше да ме догони. Е, догони ме.
- Среща ли каза?
Кимнах, пестейки дъх за тичането.
- Кажи ми, Анита! - подкани ме тя смътно заплашително.
Ухилих се и й разказах редактирана версия на срещата си с Ричард
Зийман. Не скрих особено много обаче.
- Бил е гол в леглото първия път, когато си го видяла? - Рони беше развеселяващо ядосана.
Кимнах.
- Срещаш се с мъже на извънредно интересни места! - сподели приятелката ми.
Затичахме се в обратна посока по пистата.
- Кога последно съм срещала мъж?
- Ами Джон Бърк?
- Освен него. Тъпаците не се броят.
Рони се замисли за малко. Поклати глава.
- Много отдавна.
- Ахъм - съгласих се.
Минахме на последния уред, последните две обиколки, след това гимнастика, душове - и край. Всъщност не обичах упражненията. Нито пък Рони. Но и двете трябваше да сме в добра форма, за да можем да избягаме от лошите типове или да ги надбягаме. Макар че не ми се е случвало да преследвам кой знае колко престъпници. Май доста по-често се мъча да им се изплъзна.
Излязохме на откритото пространство близо до тенис кортовете и стаите със солариума. Това бе единственото място, където човек може да си направи упражненията за отпускане. Винаги ги правя преди и след фитнеса. Твърде много травми имам, за да не внимавам.
Започнах бавно да въртя шия, Рони ме последва.
- Предполагам, ще се наложи да отменя срещата.
- Да не си посмяла! - възкликна приятелката ми. Покани го на купона!
Погледнах я.
- Сигурно се шегуваш! Първа среща в обкръжението на хора, които той не познава?
- А ти кого познаваш, освен Кетрин?
Права беше.
- Срещала съм новия й съпруг.
- Беше на сватбата - уточни Рони.
- О, да.
Тя ми се намръщи.
- Давай сериозно, покани го на купона, а отложете пещернячество-то за другата седмица.
- Две срещи с един и същ човек? - поклатих глава. - Ами ако не си допаднем?
- Без извинения - изръмжа Рони. - Това е най-близкото до среща нещо, на което си била от месеци насам. Не го проваляй.
- Не ходя на срещи, защото нямам време за такова нещо.
- Ти нямаш време и за спане, но успяваш да го вместиш - възрази приятелката ми.
- Така е, но той може да откаже за партито. Предпочитам да не ида
и аз.
- Защо?
Погледнах я косо. Тя изглеждаше достатъчно невинна.
- Аз съм съживителка, зомби кралица. Да присъствам на хелоуинс-ки купон е упадъчно!
- Не се налага да разказваш на хората с какво си изкарваш хляба!
- Не се срамувам от това!
- Не съм казала такова нещо! - възрази Рони.
Поклатих глава.
- Просто забрави. Ще направя на Ричард контрапредложение и да видим докъде ще ни доведе това.
- Значи ще ти трябва секси костюм за партито. намекна приятелката ми.
- Нищо подобно - възразих.
Тя се засмя.
- О, напротив!
- Добре де, добре, секси костюм, ако успея да намеря такъв с моя размер три дни преди Хелоуин.
- Ще ти помогна. Все ще падне нещо.
Ще ми помогне. Ще падне нещо. Звучеше многозначително. Вълнения пред среща. Кой да се вълнува, аз?
В 5:15 следобед говорех по телефона с Ричард Зийман.
- Здрасти, Ричард, Анита Блейк е.
- Радвам се да чуя гласа ти! - Той сякаш се усмихваше по телефона; почти виждах усмивката му.
- Забравих, че съм поканена на хелоуинско парти в събота следобед. Започват го още през деня, за да мога да се появя. Не мога да не ида.
- Разбирам - каза той. Гласът му бе много внимателно неутрален -неутрално-весел.
- Би ли желал да ме придружиш на купона? Трябва да работя през нощта на Хелоуин, разбира се, но денят е само за нас!
- Ами пещерата?
- Другата седмица.
- Две срещи - може да стане сериозно.
- Присмиваш ми се! - озъбих се.
- Нищо подобно.
- Мамка му, искаш ли да дойдеш или не?
- Ако ми обещаеш да дойдеш с мен в пещерата точно седмица след съботата.
- Имаш честната ми дума - съгласих се.
