- Сделката е сключена. - Той помълча около минута в слушалката. - Налага ли се да нося костюм на този купон?
- За нещастие, да.
Ричард въздъхна.
- Отказваш ли се?
- Не, но ще ми дължиш две срещи, задето се унижавам пред непознати.
Ухилих се и се зарадвах, че не може да ме види. Просто бях прекалено доволна.
- Става.
- Какъв костюм ще носиш? - поинтересува се той.
- Още не съм си намерила. Казах ти, че забравих за партито - сериозно говорех.
-Хммм. - промърмори Ричард. - Според мен подборът на костюм подсказва много за човека, нали?
- Броени дни преди Хелоуин ще имаме късмет да намерим каквото и да е с подходящ размер.
Той се засмя:
- Може да имам коз в ръкава!
- Какво?
Пак смях в слушалката:
- Не се дръж толкова дяволски подозрително! Имам приятел, който е специалист по Гражданската война. Заедно със съпругата си правят възстановки.
- Имаш предвид като преобличане?
-Да.
- Ще имат ли подходящи костюми?
- Ти какъв размер носиш?
Това беше твърде личен въпрос за човек, който дори не ме е целувал.
- Седми - казах.
- Бих предположил, че е по-малък!
- Твърде гърдеста съм за шести, а не правят шест и половина.
- Гърдеста - олеле!
- Стига де.
- Извинявай, не можах да устоя! - призна Ричард.
Пейджърът ми се включи.
- По дяволите.
- Какъв е този звук?
- Пейджърът - казах. Натиснах бутона и се изписа номерът - полицията. - Ще трябва да отговоря. Може ли да ти звънна след пет минути, Ричард?
- Ще чакам със затаен дъх.
- Мръщя се, от мен да знаеш.
- Благодаря, че ми каза. Ще чакам до телефона. Звънни ми, щом свършиш с (подсмрък) работата.
- Стига вече, Ричард!
- Какво съм направил?
- Чао, Ричард, ще се чуем след малко!
- Ще чакам! - обеща той.
- Чао, Ричард! - затворих, преди да е успял да ми извърти още някоя шегичка в стил „горкият аз“. Наистина тъжната част беше, че го смятах за сладко. Задавете ме с лъжица.
Звъннах на Долф.
- Анита?
- Аха.
- Имаме още една вампирска жертва. Изглежда досущ като първата, само дето е жена.
- По дяволите. - казах тихо.
- Аха, ние сме туканка в ДеСото.
- Това е по-далеч на юг и от Арнълд! - въздъхнах.
- Е, и?
- Нищо, просто ми обясни къде е.
Той ми даде координатите.
- Ще ми отнеме поне час да стигна дотам - прецених.
- Вкоченякът не се е разбързал заникъде, нито пък ние. - Сержантът ми прозвуча обезкуражаващо.
- Карай по-весело, Долф, може би намерих нещо полезно.
- Кажи!
- Вероника Симс разпозна името на Кал Рупърт. Описанието съвпада.
- Каква работа си имала с частен детектив? - Долф ми се стори подозрителен.
- Тя ми е партньор във фитнеса, а и на твое място щях да съм й по-благодарна, след като ни дава първата улика.
- Аха, аха. Ура за частния сектор! Сега казвай.
-Един Кал Рупърт е бил член на ХСВ преди около два месеца. Описанието съвпада.
- Убийства за отмъщение? - попита полицаят.
- Може би.
- Половината от надеждите ми се градят на мотив. Поне да имаме откъде да започнем. - Той издаде нещо средно между смях и изсумтя-ване. - Ще кажа на Зербровски, че си намерила улика. Ще му хареса.
- Ний всички диктрейсита, борци с престъпността, говорим полицейски жаргон! - заявих аз.
- Полицейски жаргон ли? - долавях усмивката чак по телефона. -Ако намериш още улики, обади се.
- Добре, прието, сержант!
- Сарказма - в буркана! - нареди той.
- Ама моля ти се, винаги използвам пресен сарказъм и никога - от буркани!
Долф простена.
- Просто си домъкни задника насам, за да можем да си идем
вкъщи! - и телефонът замълча.
Затворих.
Ричард Зийман вдигна на второто позвъняване.
- Ало.
- Анита е.
- Какво става?
- Съобщение от полицията. Нуждаят се от помощта ми.
- Свръхестествено престъпление? - попита той.
- Аха.
- Опасно ли е?
- За човека, който е бил убит - определено.
- Знаеш, че нямах това предвид - заяви Ричард.
- Такава ми е работата, Ричард. Ако не можеш да го понесеш, може би е по-добре изобщо да не се срещаме!
- Хей, не се засягай! Просто исках да знам дали ще бъдеш в опасност лично ти! - каза го умолително.
- Добре. Трябва да тръгвам.
- Ами костюмите? Искаш ли да се обадя на приятеля ми?
- Определено.
- Ще ми се довериш да ти избера костюм? - попита Ричард.
Замислих се в течение на няколко удара на сърцето. Дали му се доверявах в избора на костюм за мен? Не. А имах ли време сама да си търся? Вероятно не.
- Че защо не? - казах. - На харизан кон зъбите му не се броят!
- Ще преживеем партито и другата седмица отиваме да пълзим из пещера!
- Направо нямам търпение - заявих.
Ричард се засмя:
- Аз също.
- Трябва да тръгвам, Ричард!
- Ще донеса костюмите в апартамента ти за оглед. Ще ми трябва адресът.
Дадох му го.
- Надявам се, че ще харесаш твоя костюм!
- Аз също. Ще поговорим после! - затворих слушалката на телефона и се втренчих в него.
Прекалено лесно беше. Прекалено гладко. Той сигурно щеше да избере ужасен костюм за мен. И двамата щяхме да си прекараме зле и да попаднем в капана на втора среща помежду ни. Уф, гадост!
Рони ми връчи кутия плодов сок и отпи от своята. Беше избрала за себе си боровинка, а за мен - червен грейпфрут. Не понасям боровинки.
- Е, какво каза сладуркото?
- Моля ти се, не го наричай така! - казах.
Тя сви рамене.
