Тънкият лъч на фенерчето затрепери над бедрата на жертвата като малко прожекторче. Докоснах линията, разделяща краката и пъхнах пръсти навътре, опитвайки се да напипам има ли рана там.
Сигурно съм изглеждала така, сякаш опипвам трупа със сексуални намерения, но не се сещах за по-достоен начин да направя проверката. Погледнах нагоре, опитвайки се да не обръщам внимание на студената гуменост на кожата. Слънцето представляваше само ивица пурпур на хоризонта - досущ гаснеща жарава. Същинският мрак се плъзгаше по небето като мастилена вълна. И краката на жената помръднаха под пръстите ми.
Подскочих. За малко да глътна фенерчето. Аз нервна? Плътта на жената беше мека. Преди малко не беше. Устните й бяха полуразтворе-ни. Не бяха ли затворени преди миг?
Това беше чиста лудост. Дори ако беше вампир, не би се вдигнала до третата нощ след смъртта. А и бе умряла след множество ухапвания в масов вампирски пир. Бе мъртва, просто мъртва.
Кожата й сияеше бяла в мрака. Небето бе черно. Ако луната бе изгряла сред тези черно-пурпурни облаци, то аз не я виждах. При все това кожата на жертвата сияеше като докосната от лунна светлина. Не точно сияеше, но нещо подобно. Косата й блестеше като паяжина, разпростряна в тревата. Преди миг бе просто мъртва; сега бе. красива.
Долф се надвеси над мен. С ръста си над два метра успяваше да надвисне и когато съм изправена, а както бях коленичила, ми се стори като гигант. Изправих се, свалих хирургическата ръкавица и извадих фенерчето от устата си. Никога не докосвай нещо, което има шанс да пъхнеш в уста, след като си пипал отворените рани на непознат. СПИН, нали се сещате? Пъхнах фенерчето в нагръдния джоб на гащеризона. Свалих и другата ръкавица и натъпках и двете в страничния джоб.
- Е? - попита Долф.
- Да ти изглежда по-различна? - попитах аз.
Той се намръщи.
- Какво?
- Трупът - по-различен ли ти изглежда?
Той се втренчи в бледото тяло.
-Сега, като го спомена. изглежда ми заспала. Поклати глава. -Ще трябва да викнем линейка и лекар да я обяви за мъртва.
- Тя не диша.
- Искаш ли фактът, че не дишаш, да бъде единственият критерий?
Замислих се за миг.
- Не, май, че не.
Долф порови в тефтерчето си.
- Ти каза, че човек, починал от многобройни вампирски ухапвания, не може да се върне от мъртвите като вампир. - четеше ми моите собствени думи. Бяха ме хванали на местопрестъплението.
- Това важи за повечето случаи.
Сержантът се загледа в жената.
- Не и за тази, обаче?
- За нещастие, не - въздъхнах.
- Я ми го обясни, Анита! - Не ми прозвуча много доволно.
Не го винях.
- Понякога дори едно ухапване може да накара трупа да се вдигне като вампир. Само съм чела за това в няколко статии. Много могъщ вампир повелител понякога е способен да заразява всички трупове, които докосне.
- Къде си чела тези статии?
- Във „Вампирски тримесечник“.
- Не го бях чувал - призна Долф.
Свих рамене.
- Имам диплома по свръхестествена биология; сигурно съм в нечий списък за такива издания. - хрумна ми една извънредно неприятна мисъл. - Долф?
- Аха.
- Мъжът, първият труп, това му е третата нощ.
- Той не светеше в тъмното - отвърна Долф.
- И трупът на жената не изглеждаше зле, докато не се стъмни напълно.
- Смяташ, че мъжът ще се вдигне? - попита полицаят.
Кимнах.
- Мамка му - изруга ченгето.
- Именно - съгласих се аз.
Той поклати глава.
- Чакай малко! Значи все още може да ни каже кой го е убил?
- Няма да се върне като обикновен вампир - уточних. - Умрял е от множество ухапвания, Долф. Ще се върне по-скоро като животно, отколкото като човек.
- Какво имаш предвид?
- Ако са го закарали в сейнт-луиската градска болница, значи е в безопасност зад закалена стомана, но ако са се вслушали в мнението ми, ще е в обикновена морга. Обади се в моргата и им кажи да евакуират сградата!
- Говориш сериозно - каза Долф.
- Абсолютно.
Той изобщо не почна да спори с мен. Аз бях неговият експерт по свръхестественото и това, което казвах бе самата Божа истина, поне докато не бъдеше опровергано. Долф не ти иска мнението, освен ако не е подготвен да действа съгласно него. Беше добър шеф.
Пъхна се в колата си, най-близката до сцената на убийството, и се обади в моргата.
Облегна се на отворената врата.
- Тялото е в сейнтлуиската градска болница, рутинна практика за всички вампирски жертви. Дори онези, които специалистът по свръхестественото обяви за безопасни - усмихна ми се, когато го каза.
- Обади се в градската и се убеди, че тялото е в подземното хранилище.
- Че кой би закарал труп във вампирската морга и няма да го сложи в хранилището? - попита Долф.
Поклатих глава:
- Не знам. Но ще се почувствам по-добре, след като им звъннеш.
Той си пое дълбоко дъх. Издиша.
-Добре! - върна се на телефона и набра номера наизуст. Хубаво доказателство що за година е имал.
Стоях до отворената врата на колата и се вслушвах. Нямаше много за чуване. Никой не вдигна.
Долф си седеше и слушаше далечното звънене на телефон. Вдигна поглед към мен. Очите му зададоха въпроса.
- Все трябва да има някой там - казах.
- Аха - съгласи се той.
