- Мъжът ще се вдигне като звяр - уточних. - Ще избива всичко по пътя си, освен ако повелителят не се върне да го прибере или докато наистина не умре. Наричат ги анималистични вампири. Няма научен термин за тях. Твърде са редки.
Долф затвори телефона и изхвърча от колата с вик:
- Зербровски!
- Тук, сержант! - пристигна тичешком Зербровски. Когато Долф кресне, идваш на бегом, иначе. Как върви, Блейк?
Какво ли се очакваше да отговоря - ужасно? Свих рамене и казах:
- Бива.
Пейджърът ми се включи отново.
- Мамка ти, Бърт!
- Обади се на шефа си - нареди Долф. - Кажи му да те остави на мира, мамка му!
На мен ми прозвуча като добро предложение.
Сержантът хукна да крещи заповеди. Хората му се разбързаха да се подчинят. Пъхнах се в колата му и набрах номера на Бърт.
Вдигна при първото позвъняване - не беше добър знак.
- По-добре да си ти, Анита!
- Ами ако не съм? - попитах.
- Къде, по дяволите, се губиш?
- На убийство пред пресен труп - обясних.
Това го спря за момент.
- Пропускаш си първия час.
- Аха.
- Но няма да ти викам.
- Винаги си бил разумен човек - съгласих се. - Какво става?
- Нищо, освен, че най-новият член на „Съживители“ ООД поема първите ти два ангажимента. Казва се Лорънс Къркланд. Просто го посрещни на третото съживяване, поеми останалите три, и му покажи кое как е.
- Наел си човек? Как успя да намериш някого толкова бързо? Съ-живителите са доста редки. Особено такива, способни на две зомбита за една нощ!
- Влиза ми в работата да търся таланти.
Долф се пъхна в колата, а аз се преместих на мястото на пътника.
- Кажи на шефа си, че трябва да тръгваш.
- Трябва да тръгвам, Бърт.
-Чакай, имаш и спешно вампирско пронизване в Сейнтлуиската градска болница.
Стомахът ми се сви.
- На чие име?
Бърт поспря, докато го изчете:
- Калвин Рупърт.
- Мамка му.
- Какво има? - попита шефът ми.
- Кога е дошло обаждането?
- Около три следобед, защо?
- Мамка му, мамка му, мамка му.
- Какво има, Анита? - попита Бърт.
- Защо е било отбелязано като спешно?
Зербровски се намъкна на задната седалка. Долф включи на скорост и пусна сирените и лампата. Маркирана кола тръгна след нас, пронизвайки с лампи мрака. Светлини и сирени, уха!
- Рупърт имал от онези завещания - уточни Бърт, дето пише, че дори и едно вампирско ухапване да има, трябва да го пронижат с кол.
Съвсем приемливо за човек, който е бил член на ХСВ. По дяволите, та и в моето завещание пишеше същото!
- Имаме ли съдебна заповед за екзекуция?
- Трябва ти само след като се е събудил като вампир. Имаме разрешение от най-близкия роднина; просто иди го набучи.
Стиснах таблото, когато заподскачахме по тесния път. По дъното на колата зачука чакъл. Притиснах слушалката на телефона между рамото и брадичката си и си закопчах колана.
- На път съм към моргата - съобщих.
- Пратих Джон напред, когато не успях да се свържа с теб - заяви Бърт.
- Преди колко време?
- Обадих му се, след като ти не реагира на повикването.
- Отзови го, кажи му да не ходи.
Сигурно съм прозвучала странно, защото шефът ми попита:
- Какво не е наред, Анита?
- Никой не ни вдигна в моргата, Бърт.
-Е, и?
- Вампирът вероятно вече се е надигнал и е избил всички, а Джон ще влезе право при него.
- Ще му се обадя - обеща Бърт.
Връзката прекъсна и аз пъхнах слушалката на място, докато се понасяхме по 21-ва нова магистрала.
- Можем да убием вампира, когато стигнем дотам - споделих.
- Това е убийство - възрази Долф.
Поклатих глава:
- Не и ако Калвин Рупърт е имал завещание.
- Имал ли е?
- Аха.
Зербровски удари с юмрук по облегалката на седалката.
- Значи ще пръснем кучия му син!
- Аха - съгласих се.
Долф само кимна.
Зербровски се хилеше. Държеше карабина.
- Това нещо със сребро ли е заредено? - попитах.
Той погледна оръжието си.
-Не.
- Моля те, кажи ми, че не съм единствената в тази кола, която използва сребърни патрони!
Зербровски се ухили. Долф обясни:
-Среброто е по-скъпо от златото. Градът не разполага с такива средства.
Знаех го, но се надявах да греша.
- И какво става, когато се изправите срещу вампири и ликантропи? Зербровски се наведе между седалките и сподели:
- Същото, което ни се случва и срещу бандити с рязани узита.
- Например? - поинтересувах се.
- Виждат ни сметката - отвърна той.
Не прозвуча весело. И на мен не ми се стори забавно. Надявах се, че служителите в моргата просто са побягнали, но не разчитах на това.
Вампирският ми комплект включваше рязана пушка със сребърни куршуми, колове, чук и достатъчно кръстове и светена вода да удавиш вампир. За нещастие, въпросният комплект си седеше в гардероба в спалнята ми. Преди го носех в багажника, с изключение на рязаната пушка, която винаги е била незаконна. Но днес, ако ме хванеха да нося вампирски комплект без заповед за екзекуция в мен, това щеше да значи автоматично изпращане в затвора. Новият закон бе влязъл в сила едва преди няколко седмици. Идеята бе да предпази някои от най-престара-ващите се екзекутори да не убият и после да кажат: „Олеле, извинявай!“. Аз, между другото, не съм сред най-престараващите се.
Честно.
