- Бил е убит от повече от един вампир, по време на масово хранене. За да стане един мъртвец вампир, се налага един-единствен вампир да се е хранил от него в продължение на няколко дни. Три ухапвания носят смърт и водят до вампирясване. Ако всяка жертва се връщаше, щяхме да сме затънали до шия в кръвопийци.
- Но този тук може да се върне като зомби? - потрети Долф.
Кимнах.
- Кога можеш да го съживиш?
- След три нощи броено от днес, значи - всъщност две. Тази нощ влиза в сметката.
- По кое време?
- Ще трябва да си проверя работния график. Ще ти се обадя за точния час.
- Просто възкресяваш жертва на убийство и я питаш кой е убиецът. това ми харесва - обади се Зербровски.
- Всъщност не е толкова лесно - уточних. - Знаеш колко са объркани свидетелите на ужасяващи убийства. Ако трима души са видели едно престъпление, получаваш три различни описания за престъпника.
- Да, да, разпитът на свидетели е голяма гадост съгласи се ченгето.
- Давай, Анита - намеси се Долф. Това беше неговият начин да затвори устата на колегата си - и той го чу прекрасно.
- Човек, умрял като жертва на насилие, е още по-объркан. Изплашен е до смърт, дотолкова, че често не си спомня много добре.
- Да, но човекът е присъствал! - възрази Зербровски с гневен вид.
- Зербровски, остави я да се изкаже! - Полицаят изигра заключване на устата си с ключ и хвърлянето му в тревата. Долф се намръщи. Изкашлях се в дланта си, за да прикрия напъпилата усмивка. Зербровски не бива да се окуражава.
- Това, което искам да кажа е, че съм в състояние да вдигна тази жертва от гроба, но може и да не получим от нея толкова информация, колкото се надявате. Спомените му вероятно ще са объркани, болезнени., но може поне да изясни кой точно вампир повелител е водил групата.
- По-точно? - поинтересува се Долф.
- Предполага се, че в момента в Сейнт Луис има само двама вампир повелители. Малкълм - немъртвият Били Греъм, и Господаря на града. Съществува вероятност да е цъфнал и някой нов, но Господаря би трябвало да е в състояние да го следи.
- Ние ще се заемем с главата на Църквата на вечния живот - обади се Долф.
- Аз поемам Господаря - съгласих се.
- Вземи със себе си някой от нас за подкрепление.
Поклатих глава:
- Не мога. Ако разбере, че знаете кой е, ще ни убие и двамата.
- Колко опасна е за теб подобна задача? - попита Долф.
Какво се очакваше от мен да отговоря? Да кажа „много“? Или да споделя, че Господаря си пада по мен, тъй че вероятно няма да ми стори нищо? Да бе, как ли пък не! Отвърнах:
- Ще се оправя.
Той се втренчи в мен с много сериозен поглед.
- Освен това, имаме ли избор? - махнах към трупа. - Ще получаваме по един всяка нощ, докато не намерим отговорните за случката вампири. Един от нас трябва да поговори с Господаря. Той няма да се разприказва пред полицията, но ще говори с мен.
Долф си пое дълбоко дъх и издиша. Кимна. Знаеше, че съм права.
- Кога ще успееш да го направиш?
- Утре през нощта, ако успея да уговоря Бърт да прехвърли на друг зомби ангажиментите ми.
- Толкова ли си сигурна, че Господаря ще говори с теб?
-Аха.
Проблемът с Жан-Клод не е да го накарам да се срещне с мен, а да го избягвам. Но Долф не го знаеше, а и ако знаеше, щеше да настоява да дойде с мен. И да доведе до смъртта и на двама ни.
- Давай - каза той. - Обади се да ми кажеш какво си научила.
-Непременно - отговорих. Изправих се и се вгледах в него над
обезкървения труп.
- Пази си гърба - добави той.
- Както винаги.
- Ако Господаря те изяде, може ли да ти взема готиното гащери-зонче? - попита Зербровски.
- Купи си сам, евтино копеле!
- Предпочитам да нося такъв, който се е лепвал за сочното ти телце!
- Я стига, Зербровски! Не си падам по малки локомотивчета!
- Какво общо, по дяволите, имат влаковете с цялата тази ситуация?
- изуми се Долф.
Ние със Зербровски се спогледахме. Разкикотихме се неудържимо. Аз можех да се позова на лишаване от сън. Бях на крак вече четиринадесет часа, вдигах мъртъвци и си разменях сладки приказки с откачалки от дясното крило. Вампирската жертва бе идеалният край за една идеална нощ. Имах правото да получавам истерични пристъпи смях. Не знам обаче какво беше извинението на Зербровски.
През октомври има само няколко наистина топли дни. Небето се разтяга над главата ясносиньо, тъй дълбоко и идеално, че всичко изглежда още по-хубаво. Дърветата покрай магистралата са в червено, златно, охра, бургундско, оранжево. Всеки цвят е ярък като неон и пулсира на силната златна слънчева светлина. Въздухът е хладен, но не студен; на обед можеш да си наметнат и с леко якенце. Прекрасно време за дълги разходки в гората, особено ако те придружава човек, с когото можете да се държите за ръце. Но тъй като не разполагах с подобна личност, надявах се само на един свободен уикенд - да се поразходя сама. Шансовете бяха твърде малки, разбира се.
