- Чух, че си била ранена.
Кимнах:
- Нищо особено!
Не си дадох труда да обяснявам на съседката си, че раната не е била от престрелката. Любовницата на един много лош човек ме простреля в дясната ръка. Всичко зараства до гладък, лъскав белег - още малко розовичък.
- Как мина посещението при дъщеря ти? - попитах.
Лицето на госпожа Прингъл цялото се озари от усмивка.
- О, прекрасно. Последното ми и най-ново внуче е чудесно. Ще ти покажа снимките по-късно, след като се наспиш!. - неодобрителният поглед се върна в очите й. На лицето й на учителка. Беше поглед, който може да те прикове от десет метра, дори и да си невинен. А аз от години не страдах от невинност.
Вдигнах ръце.
- Предавам се, отивам да си лягам. Обещавам!
- Наистина се погрижи за себе си - посъветва ме съседката. - Хайде, Кремчо, трябва да излезем да се поразходим както всеки следобед!
Миниатюрното псенце изпъна каишката и затанцува, дърпайки се напред като мъничко впрегатно куче.
Госпожа Прингъл остави топката от кило и половина пухкава козина да я повлече по коридора. Поклатих глава. Да позволяваш на една плюшена играчка да те командори не отговаря на моята представа да притежаваш куче. Ако изобщо си взема друго куче, шефът ще съм аз, иначе един от нас няма да оцелее. Това е основен принцип.
Отворих вратата и влязох забързано в апартамента си. Климатикът виеше, лъхайки горещ въздух. Аквариумът щракаше. Звуците на празнотата. Прекрасно беше!
Новата боя бе със същия мръснобял цвят като старата. Килимът беше сив; диванът и подходящите столове - бели. Кухничката бе от светло дърво, линолеумът - в бяло и златисто. Кухненската маса за двама беше малко по-тъмна от шкафчетата. Съвременна гравюра представляваше единственото цветно петно на белите стени.
Пространството, където повечето хора биха поставили голяма кухненска маса, бе заето от облегнат на стената аквариум от трийсет галона, плюс стерео в съседния ъгъл.
Тежки бели завеси скриваха прозорците и превръщаха златното слънце в блед здрач. Когато спиш през Деня, непременно ти трябват хубави завеси.
Метнах сакото си на дивана, изритах обувките си и просто се порадвах на усещането да стъпвам боса по килима. Дойде ред на чорапогащника, който се просна сбръчкан и забравен до обувките ми. Боса се насочих към аквариума.
Скалариите се надигнаха към повърхността, просейки храна. Рибите са по-големи от разперената ми длан. Това са най-големите скаларии, които съм виждала извън зоомагазина, откъдето ги купих. Там държат и няколко бройки, дълги почти трийсет сантиметра.
Свалих презраменния кобур и поставих браунинга във втория му дом - специално изработен кобур на таблата на леглото. Ако някой лош тип ми налети, мога да го извадя и да стрелям. Поне това е идеята. Засега вършеше работа.
Окачих в гардероба костюма и блузата, които си бяха само за химическо чистене и се хвърлих на леглото по сутиен и гащички, все още със сребърния кръст, който нося дори под душа. Никога не знаеш, кога ще ти налети и ще се пробва да те гризне някой нагъл вампир. Винаги готов - това ми е девизът. или беше на бойскаутите? Свих рамене и се обадих в офиса. Мери дневната ни секретарка - вдигна на второто позвъняване.
- „Съживители“ ООД. С какво мога да ви помогна?
- Здравей, Мери, Анита е.
- Здрасти, кво ста'а?
- Трябва да поговоря с Бърт.
- Той е с потенциален клиент в момента. Може ли да попитам по каква причина го търсиш?
- Трябва да размести часовете ми за довечера.
- Ох, леле. По-добре сама му го кажи. Ако ще крещи на някого, по-добре да е на теб.
Това беше шега само отчасти.
- Добре - съгласих се.
Тя понижи глас и прошепна:
- Клиентката се насочва към вратата. Ще ти го дам след секунда.
- Благодаря, Мери!
Секретарката ме включи на изчакване преди да я помоля да не го прави. От слушалката се поля музика. Беше окепазена версия на „Утре“ на „Бийтълс“. Предпочитах да слушам бял шум. За щастие, Бърт вдигна и ме спаси.
- Анита, кога ще можеш да дойдеш днес?
- Не мога.
- Какво не можеш?
- Не мога да дойда днес!
- Изобщо? - Бърт повиши глас с една октава.
- Схвана.
- И защо, по дяволите? - Вече ме ругаеше, лош знак.
- Свирнаха ми от полицията след сутрешната ми среща. Дори още не бях си легнала.
-Ще можеш да си отспиш, не се притеснявай за срещата с нови клиенти следобеда. Просто ела за часовете си нощес.
Беше много щедър и добродушен. Имаше нещо гнило.
- Няма да мога да си поема и ангажиментите тази нощ.
- Анита, претрупани сме! Имаш петима клиенти нощес! Петима.
- Разпредели ги сред другите съживители - предложих аз.
- Всички са вече на максимум.
- Слушай, Бърт, ти си човекът, който прие предложението на полицията. Ти си този, който ме пусна на договор с тях. Смяташе, че ще е
чудесна реклама.
- И се оказа чудесна реклама - съгласи се шефът ми.
- Аха, но понякога е като да ходиш на две работни места. Не мога да се справям и с двете.
- Тогава зарежи договора. Нямах представа, че ще ти отнема толкова време!
- Става въпрос за разследване на убийство, Бърт. Не мога да го зарежа.
- Ами нека полицията сама си върши мръсната работа!
