Ултиматумът на Борн полностью

— Разбира се, защото не съм ти подчинен — но това не ти е флотът. Не можеш нито да ме наругаеш, нито да ме обесиш на реята, нито да ме лишиш от дажбата ром. Можеш само да ме уволниш, а ако го направиш, много хора ще се чудят защо, което, разбира се, няма да бъде добре за Управлението. Но не е необходимо да стигаш дотам.

— За какво, по дяволите, говориш, Чарли?

— Ами, на първо място, изобщо нямам предвид онази адвокатска кантора в Ню Йорк, защото си прав, че тя е нашият крайъгълен камък. А Алекс с неговото безкрайно въображение може да се рови и да създава заплаха, докато не стигне до там, където започват накълцаните документи и където завършват писмените дири.

— Мина ми нещо такова през ума…

— Значи отново си прав — прекъсна го Касет и кимна. — Затова ще държим Алекс настрани от крайъгълния ни камък — колкото е възможно по-далеч от нас, но ще му подхвърлим нещо — например нещо реално, с което да се заеме и чиято стойност ще оцени.

— Не разбирам нито дума — проговори Холанд след кратко мълчание.

— Ще разбереш, ако познаваш Конклин по-добре. Сега му е ясно, че между „Медуза“ и Чакала има връзка. Как нарече това? Предсказание, което се сбъдва?

— Казах, че стратегията е толкова изпитана и логична, че няма начин да не започва да се сбъдва. Десоул беше неочакваният катализатор, който ускори развитието на нещата — той и това, което се е случило в Монсера, каквото и да е то… Какво нещо с реална стойност имаш предвид?

— Връзка, Питър. Щом знаеш какво знае Алекс, не можеш да го оставиш да препуска из Европа отвързан, нито пък да му дадеш името на онази адвокатска кантора в Ню Йорк. Имаме нужда от връзка, която да води него, така че да получим представа каква е целта му — а ако е възможно, дори повече от представа. Трябва ни някой като приятеля му Бернардин, който да бъде и наш приятел.

— Къде ще намериш такъв човек?

— Имам кандидат… Надявам се, че не ни подслушват.

— Бъди сигурен — отговори Холанд с гневна нотка. — Не вярвам в тези глупости и освен това кабинетът ми се проверява всяка сутрин. Кой е кандидатът?

— Човек от съветското посолство в Париж — отвърна спокойно Касет. — Мисля, че можем да се споразумеем с него.

— Двоен агент ли е?

— Съвсем не. Той е офицер от КГБ, който има само една-единствена цел. Да намери Карлос. Да убие Карлос. Да запази Новгород.

— Новгород?… Онзи град от американски тип в Русия, където Чакала е получил първоначалната си подготовка?

— Изкарал половината, после избягал, след като се усетили, че е маниак, и са се опитали да го очистят. Само че там няма само американска зона — това често се греши. Има също и английска, и френска зона, а освен това израелска, холандска, испанска, западногерманска и Бог знае още колко други. Десетки квадратни километри, отрязани от горите по течението на река Волхов, осеяни със зони, в които, като влезеш, можеш спокойно да се закълнеш, че влизаш в различни страни — ако можеш да влезеш, но всъщност не можеш. Също като фермите за отглеждане на арийци — това, което нацистите в Германия наричаха Lebensborn. Новгород е една от най-строго охраняваните тайни на Москва. Руснаците искат да хванат Чакала също толкова силно, колкото и Джейсън Борн.

— И мислиш, че ще убедиш това приятелче от КГБ да ни сътрудничи и да ни информира за Конклин, ако установят контакт?

— Поне ще се опитам. В края на краищата, имаме обща цел, а зная, че Алекс ще го приеме, защото му е ясно колко силно Съветите искат да го видят умрял.

Холанд се приведе напред.

— Казах на Конклин, че ще му помогна по всякакъв начин, който не компрометира преследването на „Медуза“… Той каца в Париж след час. Да му оставя ли инструкции на дипломатическото гише да се свърже с теб?

— Кажи му да търси Чарли Браво Плюс Едно — отвърна Касет, изправи се и остави на бюрото компютърната разпечатка. — Не съм сигурен какво точно ще мога да му съобщя след час, но ще се заема веднага с въпроса. Имам сигурен канал до руснака благодарение на наш прекрасен „консултант“ в Париж.

— Дай му награда.

— Тя вече поиска… или по-точно ме изтормози за това. Ръководителка е на най-чистата служба от придружителки в града — момичетата се преглеждат всяка седмица.

— Да вземем да ги наемем всичките — усмихна се директорът.

— Мисля, че седем от тях вече са на щат, господине — отговори заместник-директорът със сериозен глас, който контрастираше на присмехулно вдигнатите му вежди.

Доктор Морис Панов едва се крепеше на краката си. Снажен сержант от морската пехота в колосана лятна униформа взе куфара му и му помогна да слезе по металната стълба на самолета, снабден с дипломатически документи.

— Как всички успявате да изглеждате толкова представителни след такова отвратително пътуване? — учуди се психиатърът.

— Само след някой и друг свободен час в Париж никой вече няма да изглежда представителен, господине.

— Някои неща никога не се променят, сержант… И слава Богу! Къде е онзи сакат престъпник, който беше с мен?

— Откараха го за една депеша, господине.

— Ще се върне ли? Какво означава тази непонятна дума?