Ултиматумът на Борн полностью

— Така ли? — Съветският консул вдигна вежди. — Преди да чуя това изказване, мислех, че си по-добър адвокат. Изкупувате компании из цяла Европа посредством сливания и подставени или несъществуващи корпоративни организации. Фирмите, които придобивате, често са снабдители на същите пазари и така полека-лека вие започвате да определяте цените между предишните конкуренти. Доколкото знам, това се нарича тайно споразумение между привидни противници в ущърб на трета страна и ограничаване на търговията — юридически термини, с които ние в Съветския съюз нямаме проблеми, защото цените ги определя държавата.

— Няма никакви доказателства за тези обвинения! — заяви Оугълви.

— Разбира се, след като има лъжци и безскрупулни адвокати, които да съветват лъжците. Това е много заплетено начинание, осъществявано по блестящ начин, от което и двамата спечелихме. Вие ни продадохте всичко, което искахме и което ни трябваше от години, включително и всеки по-важен артикул в поверителните списъци на вашето правителство, които фигурираха под толкова различни имена, че компютрите ни загряваха, докато им хванат края.

— Нямате никакви доказателства — натърти адвокатът от Уолстрийт.

— На мен доказателства не ми трябват. Интересуват ме само имената, които ви споменах: адмирал Холанд, Александър Конклин, доктор Панов и най-накрая Джейсън Борн и жена му. Разкажете ми за тях, моля.

— Защо? — попита умолително Оугълви. — Току-що ви казах, че нямат нищо общо нито с мен, нито с нашата уговорка!

— Ние смятаме, че могат и да имат. Нека започнем с адмирал Холанд.

— За Бога!… — Адвокатът тръсна глава, понечи да каже нещо, заекна и най-накрая заговори: — Добре, нека да е Холанд… Вербувахме един човек в ЦРУ — аналитик на име Десоул. Той се уплаши и поиска да скъса с нас. Естествено, не можехме да позволим това и го премахнахме, и то съвсем професионално. Така бяхме принудени да постъпим и с някои други, които смятахме, че са неуравновесени и заради това са опасни. Холанд вероятно е заподозрял нещо и е предположил, че се касае за нечестна игра, но не успя да се добере до нищо — професионалистите, които свършиха работата, както винаги не оставиха никакви следи.

— Чудесно — изрече Суликов, като не се помръдваше от мястото си до камината и не откъсваше поглед от развълнувания Оугълви. — Следващият — Александър Конклин.

— Бивш висш служител на ЦРУ. Свързан с психиатъра Панов, а двамата заедно — с този, когото наричат Джейсън Борн, и жена му. Знаят се от години, по-точно от Сайгон. Някои от нашите хора бяха разкрити и заплашени и Десоул стигна до извода, че този Борн, подпомогнат от Конклин, е виновен за разкритията.

— Как е могъл да го стори?

— Не знам. Ясно ми е само едно — че той трябва да бъде премахнат и нашите професионалисти се съгласиха с договора, по-точно с договорите, които им предложихме. Трябва да се отървем от всички.

— Споменахте Сайгон.

— Борн беше от старата „Медуза“ — тихо поде Оугълви. — Престъпник и неудачник, както повечето от онази сган. Можеше да се предположи нещо съвсем просто — че е познал някого, с когото е бил преди двадесет години. Но историята, която Десоул беше чул, е, че онзи негодник Борн — това не е истинското му име — всъщност е бил подготвен от ЦРУ и се е представял за международен наемен убиец, за да измъкнат от леговището му един друг убиец, когото наричат Чакала. В края на краищата, тази стратегия пропаднала и Борн бил пенсиониран. Дошло време да му подарят златен часовник за спомен и да му кажат: „Благодарим ти, стари приятелю, но всичко свърши.“ Само че той е искал много повече от това и започна да ни преследва… Разбирате ли сега? Двата въпроса са съвършено различни и между тях няма никаква връзка.

Руснакът пристъпи към Оугълви. Изглеждаше по-скоро загрижен, отколкото разтревожен.

— Наистина ли сте толкова сляп или толкова ограничен, та не виждате нищо друго, освен собственото си предприятие?

— Отхвърлям обвинението ви. За какво всъщност говорите?

— Връзката съществува, защото е била измислена и създадена с една-единствена цел. А вие сте само производно, нещо странично, което в даден момент е станало изключително важно за управляващите.

— Не… разбирам — прошепна пребледнелият Оугълви.

— Току-що говорихте за „някакъв убиец, когото наричат Чакала“, а преди това се изказахте за Борн като за някакъв незначителен мошеник, обучен да се представя за наемен убиец. Стратегията се провалила и затова той бил пенсиониран или, както казахте, „дошло му времето за златен часовник“, така ли е?

— Така ми казаха…

— А какво друго ви казаха за Карлос Чакала? А за човека, който се е подвизавал под името Джейсън Борн?

— Честно казано, съвсем малко. Двама застаряващи убийци — негодяи, които се дебнат един друг от години. А това изобщо не ме интересува. Единствената ми грижа е да запазим в тайна нашата организация.

— Все още не разбирате…

— Какво, за Бога?

— Когато си помислите кои са помощниците на Борн, излиза, че той не е такава измет, за каквато го вземате.

— Изяснете се, моля!

— Той използва „Медуза“, за да преследва Чакала.