Ултиматумът на Борн полностью

— Невъзможно! Онази „Медуза“ беше унищожена в Сайгон преди много години!

— Очевидно той е на друго мнение. Бихте ли си махнали чудесното сако, за да си навиете ръкава и да ми покажете малката татуировка под мишницата?

— Това няма нищо общо! Просто почетен знак от една война, която никой не поддържаше, но ние трябваше да се бием!

— Хайде, хайде, господин съветник. Откъде да се биете? От кейовете и складовете в Сайгон? Когато ограбвахте своите и изпращахте куриери до швейцарските банки? За тези героични дела медали не се дават.

— Празни приказки! — възкликна Оугълви.

— Кажете това на Джейсън Борн, възпитаник на първата „Медуза“… О, да, господин съветник, той ви е търсил, намерил ви е и ви използва, за да се добере до Чакала.

— По какъв начин, за Бога?

— Честно казано, не знам, но прочетете това. — Генералният консул пристъпи бързо до бюрото, взе купчина напечатани на машина и закрепени с телче листа и ги подаде на Брайс Оугълви. — Това са разшифровани телефонни разговори, проведени преди четири часа в нашето посолство в Париж. Установили сме кой и с кого е говорил. Прочетете това, господин съветник. Ще се радвам да чуя компетентното ви мнение на юрист по този въпрос.

Прочутият адвокат, самият „леден“ Оугълви, сграбчи документа и бързо зачете. След последната страница лицето му бе смъртнобледо.

— Господи, та те знаят всичко! Канцелариите ми се подслушват! Как! Защо? Това е лудост! Организацията ни е непробиваема!

— Пак ви предлагам да кажете това на Джейсън Борн и неговият стар приятел и шеф от Сайгон Александър Конклин. Те ви откриха.

— Невъзможно! — изрева Оугълви. — Ние платихме или премахнахме всички в „Медуза“, които можеха дори да заподозрат за размаха на дейността ни. Божичко, та те не бяха толкова много. Бяха паплач, казвам ви, крадци от класа, търсени за престъпления из цяла Австралия и Далечния изток. Онези, които участваха в битките, ги познавахме, и се справихме с тях.

— Май сте пропуснали двама — отбеляза Суликов. Адвокатът отново погледна страниците. По слепоочията му се стичаше пот.

— Господи, загубен съм! — прошепна задавено той.

— Помислих си го — поде съветският генерален консул в Ню Йорк, — но реших, че все пак съществуват и други възможности. Разбира се, за нас има само една посока. Както по-голяма част от континента, нас ни управлява безмилостният частен капитал. Приличаме на агнета, поведени към жертвеника на алчността, а онзи американски картел, тези финансови разбойници, поставят в шах пазарите, като продават лошокачествени стоки и услуги на изкуствено надути цени, като ни представят фалшиви документи, че уж имат съгласието на Вашингтон да изпращат хиляди забранени артикули на нас и на сателитите ни.

— Копеле такова! — избухна Оугълви. — Вие, всички вие, ни помагахте във всяка стъпка. С вашето посредничество от източния блок бяха изнесени милиони; вие променихте маршрутите, преименувахте и дори пребоядисвахте кораби из цялото Средиземноморие, Егейско море, през Босфора до Мраморно море, да не споменавам пристанищата по Балтийско море!

— Докажете, господин съветник — засмя се тихичко Суликов. — Ако желаете, мога да вдигна голям шум около вашето бягство. Москва може само да се радва, че ще използва уменията и знанията ви.

— Какво? — ужаси се адвокатът.

— Не можете да останете тук нито час повече, освен ако не е абсолютно наложително. Прочетете това, господин Оугълви. Вас ви подслушват с електронни устройства. Следващата стъпка на властите ще бъде да ви арестуват.

— О, Боже!

— Можете да действате от Хонконг или Макао — там само ще се зарадват на парите ви, но след проблемите, които имат в момента заради пазарите в Китай, а и заради китайско-британския договор от 1897, едва ли ще харесат обвиненията, които ще ви бъдат отправени. За Швейцария и дума не може да става — вече има твърде много закони за двустранно сътрудничество в разни области, както ме осведоми Веско. А, Веско. Можете да отидете при него в Куба.

— Престанете! — изкрещя Оугълви.

— А освен това можете да дадете показания в полза на държавата. Има толкова неща за разясняване. Дори могат да намалят десет години от тридесетгодишната ви присъда.

— По дяволите, ще ви убия!

Вратата на спалнята внезапно се отвори и на прага се появи бодигардът на генералния консул. Ръката му беше заплашително пъхната под сакото. Адвокатът се олюля, после се свлече отново в стола си, като трепереше от безсилие, и хвана главата си.

— Такова поведение едва ли ще ви бъде от полза — отбеляза Суликов. — Сега е време да действате хладнокръвно, а не да се поддавате на емоции.

— Как можете да ми говорите така — изрече с пресекващ глас Оугълви. Идеше му да се разплаче. — С мен е свършено!