Ултиматумът на Борн полностью

Около кушетката за прегледи и на пода се търкаляха развити бинтове и ролки лейкопласт, счупени спринцовки и шишенца с антибиотици. В стаята цареше пълен хаос. Но двамата мъже не забелязаха безпорядъка. Очите им бяха приковани към жената, която бе обслужила обезумелия си пациент. Сестрата на „Метропол“ седеше с отметната глава на стола си, гърлото й бе прерязано с хирургическа точност, а по безупречно бялата й престилка криволичеше струйка кръв. Лудост!

Застанал до масата в хола, Димитрий Крупкин разговаряше по телефона, докато Алекс Конклин седеше на тапицирания с брокат диван и разтриваше сакатия си крак, от който бе свалил ортопедичната обувка. Борн стоеше до прозореца и се взираше към булевард „Маркс“. Алекс отправи поглед към офицера от КГБ и на изпитото му лице се появи лека усмивка. Крупкин отвърна на погледа му и кимна. Двамата достойни противници изпитваха благодарност един към друг. Участваха в една безкрайна и по същество безсмислена война, в която се печелеха само битки, а философските противоречия оставаха все така неразрешими.

— Тогава считам, че имам уверенията ви, другарю — каза Крупкин на руски, — и, честно казано, ще настоявам да изпълните обещанието си… Разбира се, че записвам разговора ни! А вие не бихте ли сторили същото?… Чудесно! Разбираме се добре и сме наясно по отношение на задълженията си, така че нека да обобщя. Мъжът е сериозно ранен и всички таксита, болници и лекари в района на Москва са предупредени за това. Описанието на откраднатия автомобил е разпространено и всеки, който забележи човека или колата, ще докладва само на вас. Неизпълнението на тези инструкции води до Лубянка и това трябва да е ясно на всички… Добре! Разбрахме се с вас да ми се обадите веднага, след като получите някакви сведения, нали? Не се стряскайте, другарю. Знам добре, че сте по-старши от мен, но, в края на краищата, живеем в пролетарско общество, така ли е? Просто последвайте съвета на един изключително опитен ваш подчинен. Приятен ден… Не, не е заплаха, а просто израз, който научих в Париж — май е от американски произход… — Крупкин остави слушалката и въздъхна. — Сърби ме езикът да кажа нещо за нашата изчезваща, образована аристокрация.

— Не го казвай на глас — забеляза Конклин и кимна към телефона. — Май нищо извънредно не се е случило.

— Нищо, което да изисква незабавно действие, но затова пък извънредно интересно, дори увлекателно по някакъв злокобен начин.

— По което разбирам, че се касае до Карлос.

— За кого другиго? — Крупкин поклати глава, когато стоящият до прозореца Джейсън отправи поглед към него. — Отбих се в кабинета си, преди да се присъединя към групата за нападение, и намерих на бюрото си осем големи кафяви плика, от които само един беше отворен. Полицията ги открила на „Вавилова“ и като прочела съдържанието на първия, не пожелала да има нещо общо с тях.

— И какво съдържат? — разсмя се Алекс. — Държавна тайна, според която всички членове на Политбюро са педерасти?

— Вероятно не си далеч от истината — прекъсна го Борн.

— На „Вавилова“ се бяха събрали московските кадри на Чакала. Или им е показвал мръсотията, която е събрал за всеки от тях, или им е предоставил мръсотия за останалите.

— В този случай се касае за второто — потвърди Крупкин.

— Сбирка от най-абсурдни обвинения срещу ръководителите на основните ни министерства.

— Той притежава цели складове с такъв боклук. Това е обичайният начин, по който Карлос си купува достъпа до кръгове, в които не би могъл да проникне.

— Вероятно не съм се изразил достатъчно ясно, Джейсън — продължи офицерът от КГБ. — Когато казах, че са абсурдни, имах предвид точно това — че са невероятно налудничави.

— Той почти винаги бие в целта.

— Повечето сведения са като тези в най-евтините вестничета — нищо особено, но между безсмислиците има и абсолютно изопачени факти. Например Министерството на транспорта не се намира там, където е посочено в една от папките, а на една пряка по-далеч; някой си директор не е женен за упоменатата дама, а за друга. Спомената е тяхна дъщеря, която живее не в Москва, а в Куба, където е от шест години. Освен това мъжът, който е назован като ръководител на „Радио Москва“ и е обвинен в почти всички земни грехове, освен може би в сношения с кучета, почина преди единадесет месеца и знаехме, че тайно изповядва католицизма. Сигурен съм, че щеше да е много по-щастлив, ако беше станал истински благочестив свещеник… Тези крещящи фалшификации ги улових за минути, защото нямах много време, но съм сигурен, че има още десетки такива.

— Искаш да кажеш, че на Карлос са му изиграли номер? — попита Конклин.

— Прекалено очебийно е — въпреки че всичко е подредено така, че да вдъхва пълно доверие. Който и да му е предоставял тези мелодраматични „експозета“ е целял в тях да има „вградени“ неща, които да могат да се опровергаят.

— Родченко? — попита Борн.