— Или да го принудим да се предаде. Така би било най-добре, не мислиш ли? Не може да се изправи срещу заредена пушка. А ние ще го вържем. Можем и да го опаковаме с тиксото, което ще използваме за фенерчето. Така няма как да си играе с осветлението. Трябваше да го направим още преди да го хвърлим долу.
— Нямаме тиксо.
— Ще потърсим в гаража. Ако открием някоя ролка, ще решим какво да правим.
Тръгнаха след лъча на фенерчето. През коридора и кухнята покрай мокрото помещение. Влязоха в гаража. Тиксото лежеше на работната маса. Голямо, още неразпечатано руло сребриста лента, направо от магазина. Взеха го и поеха обратно, без да са сигурни, че изпитват някакво удовлетворение. Но вече бяха решили да действат, затова разпечатаха рулото и развиха част от тиксото. С него опитаха да закрепят фенерчето към дулото на пушката, възползвайки се от слабата светлина от отраженията по стените. То пасна добре. Малко пред и под удължението на приклада, за да запазят видимостта към мерника. Пластмасовата леща щръкна на около три сантиметра пред дулото. Напълно задоволително. Но за да я закрепят здраво, тиксото трябваше да покрие бутона за включване и изключване. Нещо, което правеше решението им необратимо. Тогава трябваше да действат. Нямаше смисъл фенерчето да свети напразно, докато батерията се изтощи.
— Е? — подхвърли единият.
Три часа до разсъмване. Отегчение, раздразнение, нетърпение, унижение.
— Да го направим — рече другият.
Положи пушката напряко на коленете си, а колегата му отлепи горния край на ролката и започна да увива тиксото около дулото и фенерчето. Разнесе се звучно скърцане. Сякаш бинтоваше пукнати ребра. Конструкцията постепенно надебеляваше. Накрая той се наведе, прехапа със зъби долния край и здраво го притисна с длани. Другият взе пушката в ръце и я размаха наляво-надясно. Фенерчето не помръдна, надеждно закрепено към цевта.
— Получи се страхотно — доволно кимна той. — Можем да действаме. Това фенерче стана като лазерен мерник, няма начин да пропусне.
— Не забравяй да се целиш в краката — предупреди го партньорът му. — Като го видиш, наведи дулото и стреляй в краката му.
— Освен ако преди това не се предаде.
— Точно така. Първата ни работа е да го обездвижим. Ако мръдне, стреляш.
— Къде може да бъде?
— Навсякъде. Най-вероятно под стълбите или зад бойлера. Той е достатъчно голям.
Като следваха лъча на фенерчето, двамата прекосиха коридора и спряха пред вратата на мазето.
— Отвори и се дръпни назад — каза футболистът с пушката. — Аз влизам, а ти тръгваш след мен. Ще слизам бавно и ще въртя оръжието във всички посоки. Предупреди ме, ако го видиш пръв. Трябва да поддържаме непрекъснат контакт.
— Ясно — кимна другият, сложи ръка на бравата и добави: — Сигурни сме, нали?
— Аз съм готов.
— Добре, на три. Ти броиш.
— Едно — започна младежът с пушката. — Две…
— Чакай — спря го колегата му. — Онзи може да е от другата страна на вратата.
— В горния край на стълбите?
— Да. За да ни скочи, преди да сме готови.
— Мислиш ли? Това означава, че дебне повече от час.
— Понякога дебнат и по цял ден.
— Само снайперистите. Но тоя не е снайперист.
— Въпреки това е възможно.
— Най-вероятно е клекнал зад бойлера.
— Но може и да не е там.
— Мога да стрелям направо през вратата.
— Но ако не е там, ще бъде предупреден.
— Ще бъде предупреден в мига, в който зърне светлината на фенерчето.
— Вратата е стоманена. Нали чу какво каза Сет?
— Какво правим тогава? — озърна се партньорът му с пушката.
— Можем да изчакаме до разсъмване.
Отегчение, раздразнение, нетърпение, унижение.
— Не — поклати глава той.
— Добре. Ето какво ще направим: аз ще отворя рязко, а ти ще стреляш веднага. Надолу, където би трябвало да са краката му. Или където стои. Просто за всеки случай. Не чакай да го видиш, а просто натисни спусъка.
— Добре. Но после трябва да се спуснем адски бързо.
— Точно така. Той ще бъде в шок. Бас държа, че пушката гърми като оръдие. Готов ли си?
— Готов съм.
Здравенякът с пушката изчисли на око мястото, което беше нужно на вратата да се отвори, пристъпи крачка напред и притисна приклада в рамото си. После примижа с едно око и уви пръст около спусъка.
— Цели се ниско — напомни му другият.
Светлият кръг се насочи към долната част на вратата.
— На три. Ти броиш.
— Едно.
— Две.
— Три.
Първият натисна бравата и рязко отвори вратата. Вторият стреля. От дулото изскочи дълъг огнен език, последван от оглушителен трясък.
