— Знам — каза Жълтия господин. — Но ти ще помниш, че се каниш да извършиш престъпление, затова при теб номерът с фалшивото покаяние няма да мине. А докато планира следващото си злодейство, Ий Хуй може толкова искрено да се разкае за предишното, че наистина да облекчи душата си. Тя е прекалено лукава, та някога да влезе в
Наблегна на последните две думи.
— Къде да влезе? — попитах.
— В Дъгоцветния поток — повтори той.
— Какво е това?
— Твърдиш, че си чела свещените книги. Тогава трябва да знаеш, че животът е разходка в градината на илюзорните форми, изглеждащи реални на ума, който не вижда своята природа. Заблуждаващият се ум може да попадне в света на боговете, в света на демоните, в света на животните, в света на гладните духове и в ада. След като са минали през всичките тези светове, Победоносните са оставили на жителите им учението как да се изцерят от смъртта и раждането.
— Простете — прекъснах го, за да покажа колко съм учена, — но нали в сутрите се казва, че най-драгоценното е човешкото раждане, понеже единствено човекът може да постигне освобождението. Не е ли така?
Жълтия господин се усмихна.
— Не бих открил тази тайна на хората, но понеже ти си лисица, трябва да знаеш, че във всички светове се твърди същото. В ада казват, че единствено жителите на ада могат да постигнат освобождението, понеже на всички останали места съществата прекарват живота си в търсене на удоволствия, каквито в ада на практика няма. В света на боговете пък твърдят, че освобождение могат да постигнат само боговете, понеже за тях скокът към свободата е най-къс, а страхът от пропадане в долните светове — най-силен. Във всеки свят твърдят, че той е най-подходящият за спасение.
— Ами животните? Животните не твърдят такова нещо.
— Говоря за световете, чиито обитатели имат концепция за спасението. Там, където такава концепция не съществува, по същата причина не е нужно никой да се спасява.
Виж ти, помислих. Лукав е като лисица.
— А спасението, за което става въпрос — то за всички светове еднакво ли е, или във всеки е различно?
— За хората освобождението е да влязат в нирваната. За жителите на ада — да се слеят с лилавия дим. За демоните асури — да овладеят меча на пустотата. За боговете — да се слеят с елмазния блясък. Ако става въпрос за формата, спасението във всеки свят е различно. Но по вътрешната си същност навсякъде е едно и също, понеже природата на ума, който вижда всичките тези светове, никога не се променя.
— А лисиците?
— Формално плътениците не попадат в нито една от шестте категории, за които говорих. Вие сте особен случай. Смята се, че понякога роденият в света на демоните ум се ужасява от жестокостта му и отива да живее на ръба му, там, където демонската реалност се докосва до света на хората и животните. Такова същество не се отнася към никой от тези светове, понеже се мести между трите — света на хората, на животните и на демоните. Вълшебните лисици се отнасят тъкмо към тази категория.
— Да — казах тъжно, — точно така е. Седим между три стола и то единствено от ужас пред живота. Но има ли изход за нас?
— Има. Един път една лисица нахранила вкусно Буда и учениците му. Вярно, не съвсем безкористно, понеже искала да се възползва от някои от учениците. Буда обаче бил много гладен и от благодарност оставил на тази лисица учение за плътениците, което може да ги освободи в рамките на един живот — като се има предвид, че плътениците живеят до четирийсет хиляди години. Буда нямал много време, бързал, така че учението е кратко. Но тъй като го е дал самият Победоносен, то все пак е пълно с вълшебна сила. И ако го следваш, Ай Хуй, можеш не само да се спасиш сама, но и да покажеш пътя към освобождението на всички живеещи на земята плътеници.
От вълнение ми се зави свят. Цял живот бях мечтала за нещо такова.
— И за какво се говори в това учение? — попитах шепнешком.
— За Дъгоцветния поток — също шепнешком отвърна Жълтият господин.
Усетих, че ме поднася, но не се обидих и попитах с обикновен глас:
— Дъгоцветният поток? Какво е това?
— Това е крайната цел на свръхплътеника.
— А кой е свръхплътеникът?
— Плътеникът, който ще успее да влезе в Дъгоцветния поток.
— Какво друго може да се каже за него? За свръхплътеника имам предвид.
— Външно е същият като другите плътеници, а вътрешно е различен. Останалите обаче изобщо не могат да се сетят за това по външния му вид.
— И как може да станеш свръхплътеник?
— Трябва да влезеш в Дъгоцветния поток.
— Но какво е Дъгоцветният поток.
Жълтия господин вдигна учудено вежди.
— Нали току-що ти казах. Крайната цел на свръхплътеника.
— А може ли някак да се опише Дъгоцветният поток? Та да добием представа към какво да се стремим.
— Не може. Природата на Дъгоцветния поток е такава, че всякакви описания само ще пречат, понеже ще създадат лъжлива представа за него. За него не може да се каже нищо достоверно, в него може само да се влезе.
— А какво трябва да направи свръхплътеникът, за да влезе в Дъгоцветния поток?
— Трябва да направи само едно. Да влезе в него.
— А как?
— По какъвто начин успее.