Така поне във всеки случай шепнеше с горещ смях в ухото ми директорът на Елисеевския гастроном, който ми подари тази брошка. Той беше предпазлив човек, но страстта го направи романтик. Разстреляха го, бедния, и ми беше мъчно за него, въпреки че така и не можах да се насиля да си сложа тази брошка. Тя беше уникален пример за съветски кич: диамантени класове около изумрудени краставици и рубинено цвекло. Вечно напомняне за единствената битка, която изгуби Съветска Русия — битката за реколтата…
След като се налюбувах на пръстените, реших да си проверя електронната поща. Писмото беше само едно, но пък много приятно — от сестрицата Ей Хуй, не я бях виждала цяла вечност.
