Изобщо не можеш да си представиш колко ми е приятно да получа вест от тебе в тия забутани снегове. Пишеш, че Тайланд ти бил омръзнал. Помисли за следното: в страните на златния милиард хората пестят цяла година, та да дойдат за две седмици в твоя кокосов рай. Разбирам, че животът в петзвездните хотели е много различен от твоя. По пък нали морето и небето са за всички и именно за тях те идват при вас от неоновите си катакомби.
Пишеш, че животът в Тайланд бил изкривен и обърнат наопаки, защото туристите поливат невинните аборигени с отровни доларови миазми и ги лишават от радостите на простия труд. Уважавам възгледите ти, но опитай да погледнеш на нещата от малко по-различен ъгъл: въпросните развратители цяла година си прегризват гърлата в офисите и канторите си, та да натрупат достатъчно отровни доларови миазми. Според мен тъкмо техният живот е изкривен, иначе защо ще идват в твоя салон, радост моя? Ниските тарифи — да, с това трябва да се борим. Но стига с тези вселенски обобщения, които всеки път свършвате убийството на петдесет милиона души!
Питаш ме как вървят нещата тук. Накратко, надеждата, че плискащото се отвсякъде кафяво море е от шоколад, се стапя дори у най-калените оптимисти. При това, както остроумно отбелязва рекламата, се стапя не в ръцете, а в устата ти.
В Москва се строят небостъргачи, изяждат се тонове суши и се въртят милиарди. Но този бум има съвсем слабо отношение към икономиката. Просто тук се стичат пари от цяла Русия и лекичко постоплят тукашния климат, преди да отлетят в офшорното хиперпространство. Навремето ти казваше, че основното противоречие на съвременната епоха било противоречието между парите и кръвта. В Москва остротата му е леко попритъпена, понеже засега кръвта се пролива някъде далече, а парите винаги са в нечии чужди ръце. Но всичко това няма да е задълго.
Тукашният живот е толкова самобитен и неповторим, че е нужен ясновидец като Освалд Шпенглер, за да схване правилно същината му. От гледна точка на Шпенглер, в основата на всяка култура е залегнал някакъв тайнствен принцип, който се проявява в множество несвързани помежду си феномени. Например има дълбоко вътрешно родство между кръглата форма на монетите и стените около древните градове, и така нататък. Мисля, че ако Шпенглер се заемеше с днешна Русия, на първо място щеше да го заинтересува същият въпрос, който интересува и теб — за местния елит.
Той е наистина уникален. Объркали са те: още никой не е спечелил пари от това, че се е «поусукал» около тези хора. При такава процедура парите може само да станат по-малко, иначе елитът нямаше да е елит. В древни времена в Поднебесната всеки чиновник се стремеше да допринесе полза на всеобщия път на нещата. А тук всеки слага на този път своя бариера, която се вдига само срещу пари. И същността на тукашния обществен договор е именно във въпросното вдигане на бариерите един спрямо друг.
Елитът тук се дели на два клона, наречени «хуй сосайъти» (изопачено high society), и «апарат» (изопачено upper rat8). Хуй сосайъти е бизнес обществото, което се мазни на властта, понеже тя може да ликвидира всеки бизнес във всеки момент, доколкото бизнесът тук е неотделим от престъпната дейност. А «апаратът» — това е властта, която се храни с това, с което я нагушва бизнесът. Излиза, че първите дават на вторите да крадат, понеже вторите дават да крадат на първите. Представи си само хората, успели да си построят този вечен поне за тях двигател от нищото. При това ясно разграничение между двата клона на властта няма — единият плавно преминава в другия и двата заедно образуват огромен тлъст плъх, отдаден на алчно самообслужване. Нима би искала да се усукваш около този мляскащ уроборос? Така се казва един алхимически символ — змия, захапала опашката си, — но в нашия случай тук се забелязват по-скоро урологични конотации.
Реформите, за които си чула, изобщо не са нещо ново. Тук се провеждат непрекъснато, откакто се помня. Същината им се свежда до това от всички възможни варианти на бъдещето с голямо закъснение да се избере най-пошлият. Всеки път реформите започват със заявлението, че рибата се вмирисва от главата, след това реформаторите изяждат здравото тяло, а вмирисаната глава си остава да плува по течението. Така че всичко вмирисано по времето на Иван Грозни още си е живо, а всичко, което беше здраво само допреди пет години, вече е излапано. Тукашният «upper rat» би могъл да нарисува на знамето си не мечка, а въпросната рибешка глава. Въпреки че мечката също е остроумен избор: тя е международен символ на икономическата стагнация, освен това има лапи, което лесно може да се свърже с «лапам», «лапан» и така нататък. Ескимосите, казват, имали трийсет думи за описването на различните видове сняг; в днешния руски език има поне толкова идиоми за рушветчийство и подкупване на длъжностни лица.
Но русите въпреки всичко обичат страната си, а писателите и поетите им традиционно сравняват този ред с тежест на крака на вълшебен исполин — иначе щял да е прекалено бърз… Ох, не знам. Отдавна вече не се вижда никакъв исполин, а само нефтена кула и увисналият на нея плъх, който си прави мистичен автокефален уроборос. Понякога ми се струва, че единствената цел на руското съществуване е да го влачи през снежната пустош и да се мъчи да намери в това геополитически смисъл, та да вдъхнови с него малките народи.
Ако разгледаме още два взаимосвързани аспекта на местната култура — строго табуираната лексика, чрез която се извършва ежедневното общуване между хората, и законите, според които общоприетият начин на живот се явява углавно престъпление (което пък удря върху лицата на всички жители неизличимия печат на греха) — ще получим кратко описание на гещалта, на който се каниш да дойдеш на гости. Изобщо, този списък може да се продължи до безкрай: в него ще попаднат металните врати на жилищата, метафизичните блокбъстъри, в които доброто дава на злото да яде, понеже злото дава на доброто да яде, и така нататък. Но стига за това.
По-добре да споделя някои професионални наблюдения за перспективите на тукашните момичета от кариерата (нямам предвид, че ги пращат да чукат камъни). Има една затворническа игра, интелигентите я наричат «Робинзон», а интелектуалците — «Ultima Thule». Играта е следната: мъжът сяда в каца или корито по такъв начин, че над повърхността да се подава само главичката на пениса му. После вади от кибритена кутийка предварително подготвена муха с откъснати крилца и я пуска на въпросното малко островче. Същността на това мрачно северно развлечение е в наблюдаването на безцелното блуждаене на нещастното насекомо по крайната плът (оттук и името на играта). Това е медитация върху безизходността на съществуванието, самотата и смъртта. Катарзисът се постига чрез стимулацията на главичката на члена от страна на мухата, която бързо-бързо пъпли с крачета. Играта има и разновидност, интелигентите я наричат «Атлантида» а интелектуалците — «Вълшебният град Китеж». Подробностите обаче са толкова мрачни, че не искам да ти развалям съня, като ги изреждам.
Повярвай ми, сестрице, ако дойдеш тук, ще се чувстваш безкрила муха, блуждаеща по островите на архипелага, за който Солженицин вече каза на човечеството всичко важно. Струва ли си да сменяш морето и слънцето с тази трудна съдба? Да, парите тук са повече. Но повярвай ми, тукашните обитатели ги харчат до последната рубла, та ако не наистина, то поне в хероиново-алкохолна омая да се доближат до онзи поток от щастие и радост, в който протича твоят живот.
И последно — понеже пишеш за свръхплътеника. Абсолютно съм сигурна, че всички легенди за него трябва да се приемат като метафора. Свръхплътеникът е онова, което може да стане всеки от нас чрез нравствено самоусъвършенстване и максимално развитие на способностите си. Ти вече си потенциален свръхплътеник. Затова да го търсим някъде извън нас означава да се заблуждаваме. Не бих си губила времето да убеждавам в това Ий Хуй или съпруга й (ще ми е интересно да го видя, докато още е възможно). Но ти, сестрице, с твоя ясен ум и правдиво сърце, би трябвало да ме разбираш.
