Как си? Все така ли се занимаваш с нравствено самоусъвършенстване? Търсиш изход от лабиринтите на илюзорния свят? Много ми се иска поне някой от голямото ни лекомислено семейство да го намери.
Аз съвсем се заблудих в тези лабиринти. Още съм си в Тайланд, само че най-после се махнах от Патая. През последните трийсет години морето стана съвсем мръсно. Освен това конкуренцията от страна на местните жени е толкова голяма, че да си изкарвам прехраната по лисичи става все по-трудно. Тук всичко е обърнато наопаки: ако в повечето страни се радват, когато се роди момче, тук се радват на момичетата и казват дословно следното: «Колко хубаво, че ни се роди дъщеря, значи няма да гладуваме на стари години». Ако беше чул такова нещо, Конфуций щеше да се обеси на собствената си плитка.
Остров Пхукет, където живея в момента, засега е още чист, но след година-две и той ще стане като Патая. Има прекалено много туристи. Заселих се в залива Патонг и работя в салона за масаж «Christine’s». Ние, масажистките, седим на пейки в специална зала за оглед, наплескани с грим, приличаме на зли духове. Влизат розови от слънцето фаранги (така наричаме туристите от Запада) и си избират масажистка. Следва отделна стаичка и знаеш какво. Аз се водя уникална специалистка по тайски масаж, така че таксата ми е по-висока, отколкото на останалите, но въпреки това се налага вечер да приработвам допълнително в баровете по Бангла Роуд, на пет минутки от нашия салон. През деня в салона наистина капваш, а после се налага да се преобличаш в шарени парцалки и да излизаш на сцената. То всъщност дори не е сцена, можем да го наречем тезгях, по който от пилон към пилон бавно се движим ние, момичетата, с номера на гърдите. А в бара под нас седят фарангите, пият студена бира и избират, избират, избират. Ако и от двете местоработи за ден успееш да спестиш петдесет долара, си е направо късмет.
Основите на живота тук са изкривени. Тайските девойки са скромни и трудолюбиви като пчелички. Но в естествената си среда пчелите летят от цветенце на цветенце и с упорит труд събират нектар. А ако им излееш до кошера кофа захарен сироп, ще се устремят към захарта и никоя няма да тръгне да обикаля цветята. Тъкмо по този начин Западът погубва тропическата ни градина с екскрементите си, като излива в нея цели реки доларов сироп от крайбрежните хотели. Вашата Русия, между другото, за нас е също точно такъв сексексплоататор и това, че в момента е просто суровинен придатък на развитите страни, изобщо не я отървава от моралната й вина. Макар че и Тайланд в известен смисъл може да се смята за суровинен придатък… Недей да си мислиш, че изпадам в догматизъм, просто днес беше много горещо и съм много уморена.
Между другото, за Русия. Неотдавна говорих със сестра Ий, тя дойде на Пхукет с новия си съпруг лорд Крикет (този тъпчо е абсолютно щастлив). Та тя ми каза нещо много убедително. Помниш ли предсказанието за свръхплътеника? Тя каза, че мястото, за което се говори в пророчеството, е Москва. Разсъжденията й са наистина остроумни, няма спор. Пророчеството гласи, че свръхплътеникът ще се появи в града, където ще разрушат Храма, а после ще го възстановят в предишния му вид. Векове наред всички смятаха, че става въпрос за Йерусалим и че пришествието на свръхплътеника е предсказание за края на времената, нещо като Апокалипсиса. Ий Хуй обаче е убедена, че просто сме попаднали под хипнозата на юдео-християнската символика: че ако ще е Храм, то ще е непременно Йерусалимският…
А в пророчеството всъщност няма никакви указания за Йерусалим. В Москва пък относително наскоро бил възстановен разрушеният в хода на културната революция храм на Христа Спестителя (ако милата Ий не бърка името). При това го възстановили точно в същия вид, в който бил построен първоначално — тук тя се позовава на информация, получена от теб. Мисля, че трябва да я очакваш скоро да ти дойде на гости заедно със съпруга си, който е изцяло погълнат от тези мистични търсения.
Въпросният лорд Крикет не е само мистик. Той е известен в Лондон меценат и колекционер на предмети на изкуството, сътрудничи си с много художествени галерии. Освен това е един от лидерите на известния ти Countryside Alliance — организацията, която не дава да се забрани ловът на лисици. Наистина е много трудно да пуснеш жив подобен персонаж. Но те моля да не забравяш, че сестрица Ий още не е решила кой ще е следващият. Затова събери волята си в железен юмрук, както направих аз. Най-добре просто гледай какво става отстрани и се посмей — лордът усърдно търси плътеници навсякъде освен в собствената си спалня. С хората винаги е така. Едно обаче не разбирам — откъде се е взел у него такъв интерес към свръхестественото? Представителите на експлоататорските класи впрочем често се отдават на окултизма, за да намерят в него оправдание на собствената си паразитна същност.
Моля за твоя съвет. Дали да не се преместя в Русия? Руските туристи ми харесват — добродушни са, дават големи бакшиши и бързо заспиват, понеже много пият. Видях на гърдите на един много красива татуировка — Ленин, Маркс и сърп и чук, а пък е още съвсем млад. Много ме хареса. Снима ме с видеокамера, а после ме посъветва да се преместя в Русия. «С твоята красота в Русия ще направиш истинска кариера — така каза. — И не в някакъв си салон за масаж. Ще се поусучеш една-две годинки около нашия елит и ще изкараш пари за цял живот». Каза, че в Русия сега всичко било различно, реформите били успешни и народът бил пълен с пари. Това вярно ли е? Какъв е този елит, около който трябва да се усуквам? Ще мога ли?
Освен това според него вашите рубли по отношение към долара били на практика същото като нашите боти и няма да изпитам силен културен шок. Пиши ми как вървят нещата в Москва и дали няма да се намери там местенце за Ей Хуй.
