Милата Ей… Усмихнах се, като си я спомних — сериозна, вечно намръщена и много искрена. Тя всъщност беше най-добрата от нас — и затова винаги й се падаше най-тежката работа. Изкара цялата освободителна война до председателя Мао, има награди от НОАК, а когато в Китай се възроди капитализмът, си изгори партийната книжка на площад Тянанмън и замина за Тайланд. Сега иска да дойде в Русия — мисли си, че тук все така е родината на Октомври… Бедната, трябва да я разубедя. Защото наистина ще вземе да дойде й ще повехне сред тези снегове. Или пък ще се свърже с някои националболшевики. И когато накрая нациналболшевиките вземат та подпишат договор с фирмата „Дизел“ например, ще издържи честно до финала и после ще я осъдят до живот — с нея все така става…
Няколко секунди търсих образ, който да подейства най-добре на въображението й. И ми се стори, че го намерих. Вдигнах ръце над Клавиатурата.
