От сутринта си бях мислила за Рим и си спомнях Светоний — явно това беше поводът за моята пробудила се изобретателност. Спомних си разказа му за каприйските оргии на Тиберий: в него се споменават така наречените „спинтрии“, които разпалвали чувствеността на застаряващия император, като се сношавали пред него на тройки. Тази история не даваше мира на въображението ми — дори „Splinter Cell“ (невинна компютърна игра по Том Кланси) го възприемах като „секта на спинтриите“. И сега, след като се бях озовала в компанията на трима морални аутсайдери, не можах да се удържа да не експериментирам. И стана! По-точно, правилно е да кажа — при тях стана. Впрочем така и не разбрах какво чувствено е намирал Тиберий в това грубо зрелище — според мен то по-подхожда за илюстрация на първата благородна истина на будизма: животът е дукха, мъка и болка. Но това го знаех и без триадата съвкупяващи се милиционери.
В отделението имаше четири хиляди долара, които ми дойдоха много добре. Освен това намерих един служебен албум с престъпни татуировки и го прегледах с интерес. Направлението, в което еволюираше този жанр, напълно отговаряше на ставащото със световната култура: религиозното съзнание си връщаше изгубените през двайсети век позиции. Вярно, проявите на това съзнание невинаги си личаха от пръв поглед. Например не разбрах веднага, че думите „SWAT SWAT SWAT“, татуирани под син кръст, приличащ повече на немски военен орден, отколкото на разпятие, всъщност не са името на лосанджелиския спецназ, а фразата „Свят свят свят“, написана на латиница.
Най-силно впечатление ми направи един гръб с диптих, изобразяващ небесата и земята. Небесата бяха разположени между плешките — там сияеше слънцето и летяха приличащи на пощенски гълъби ангели. Земният план напомняше на герба на Москва с конен змееборец, само че вместо копие от дланта на конника излизаха разноцветни лъчи, а змейчетата бяха много — сгърчено-сплескани и уродливо-изродени, по своему симпатични, те пъплеха по някаква оградена с дървета алея. Всичко това се наричаше: „Свети Георги прогонва лесбийките от Тверския булевард“.
Татуираното на един бирен тумбак разпятие ме заинтригува с буквите на свитъка в горната част на кръста: там обикновено пише или ИНЦИ, или INRI, което означава Иисус Назарейски, цар Иудейски. А на татуировката видях буквите ДДДД. Без коментара под снимката изобщо нямаше да се сетя, че означават: „Дума даваш, дума държиш“. Направо гностична фреска от епохата на Борис Гимнаст.
Прелистих няколко страници с традиционните Сталиновци, Хитлеровци, змии, паяци и акули (под една пишеше: „глубока страна моя родная“), и пак се натъкнах на религиозна тема: нечий гръб беше украсен с панорамата на ада със страдащите грешници. Особено впечатляваше изяжданият от червеи Бил Гейтс и изгаряният на клада Бен Ладен с бяла тениска с емблемата
На последната страница се белееше дистрофично рамо с ядрена гъба, но на мястото на гуглата беше татуирана найковската драскулица и отдолу пишеше NUCE — очевидно спомени от бъдещето.
На фона на стоновете и пъшкането на спинтриите всичко това беше невероятно потискащо. Накъде е тръгнало човечеството? Кой го води? Какво ще стане с този свят след половин век? След век? Пролетното ми настроение се скапа — въпреки добрия улов. Съвестта ми, впрочем, беше чиста. Не крадях — просто си вземах парите за сеанса. Милиционерите си получават секса, аз си получавам парите. А че струвам скъпо — това никога не съм го крила.
По пътя към къщи мислех за татуировките. Харесвам ги, но не си правя почти никога. При лисиците те издържат най-много двайсет години. Освен това често се размазват по най-неочакван начин. Това е свързано с малко по-различната природа на телесността ни. През целия минал век си направих само една татуировка — два стиха, които W. H. Auden прогори в сърцето ми завинаги, а едноокият майстор на татуировките Слава Зъркела временно ми набоцка на рамото:
Отдолу имаше голяма синя сълза; клиентите, не знам защо, ту я вземаха за луковица, ту за клизма — да си помислиш, че обитателите на унилия съветски рай наистина не знаеха що е това печал.
С тая татуировка си имах много проблеми — по времето на борбата със суингите и зозите ченгетата и отрядниците все ме питаха какво означава този надпис на езика на предполагаемия противник. Налагаше се да отработвам хипносъботници, пред които този последният бледнее. Накратко, спрях да ходя с къс ръкав. И досега не нося къс ръкав, въпреки че татуировката отдавна изтля, а предполагаемият противник се прокрадна незабелязано и в суматохата стана предполагаем съюзник.
Прибрах се и включих телевизора на „ВВС World Service“. Отначало изгледах обзора на интернет, водеше го един почти двойник на Клинтън говорител, после почнаха новините. От енергичното изражение на водещия разбрах, че уловът им е добър.
